Най-голямата ферма за биволи в страната ни се управлява от жена в старозагорското село Димитриево

В бранша оцеляването е трудно, но борбата на Мария Степанчева е жените фермерки в България да бъдат оценени, да получават нормални, а не минимални пенсии и да могат да се пенсионират по-рано.

Малко над 500 са жените фермерки в България, предава NOVA. Те се занимават с говедовъдство и овцевъдство. Едва 17 от тези дами се занимават с отглеждането на биволи. Една от всички тези фермерки е започнала битка за социални привилегии на жените фермерки, на които се налага да работят наравно с мъжете, да бъдат майки и да се грижат за домакинството.

„Това е наистина мъжка професия, но има много жени, които се занимават със земеделие и са доказали, че жените са изключително борбени”, споделя Мария. За своите животни може да говори почти безспирно. „Те са много любвеобилни, обаче са животни, които се привързват към дадения човек и чувстват отсъствието, ако те няма. Много трудно могат да се управляват и може би това е причината, поради която все по-малко жени се занимават с тези животни, но за мен това е черното злато на България. Те са много хубави животни”, споделя фермерката.

Отглеждането на биволи е изключително трудно и може би затова то е намаляло през последните години с над 50% у нас. Тези животни дават по-малко продукция отколкото при кравите, но пък тя е много ценна. „Единствено в биволското мляко и месо няма отлагане на тежки метали. Организмът е така устроен, че той ги изхвърля и не ги натрупва”, обяснява Мария Степанчева.

Вече на 70 години, тя е пенсионер, но продължава да се бори, основавайки асоциация на жените фермери, която има за цел да нормализира жизнения им стандарт. По закон осигурителната тежест в бранша е по-малка, а това води до минимални пенсии за жените. Счита се, че заради тежкия труд, жените трябва да се пенсионират и по-рано.

Да поддържаш ферма е трудно. Субсидиите не покриват загубите на фермерите, а работници се намират изключително трудно. Въпреки трудностите, Мария е всеки ден при своето стадо. „Ще работя до тогава, докато мога, защото на мен ми е много трудно да се разделя с тези животни”, споделя фермерката. Мечтата ѝ е трудът и социалните придобивки на жената фермер да бъдат подобаващо оценени в България.