ГЕРБ добре се грижи в материален план за клиентелата си, заяви преподавателят в Софийския университет

В края на ноември бивши и настоящи социалисти се събраха на кръглата маса в НДК "Лява България – идеи, политики, единение“. Макар на срещата да имаше членове на БСП, ръководството на партията отсъстваше, а една от темите бе дали формацията на Корнелия Нинова трябва да бъде част от готвеното обединение в ляво. Седмица по-късно БСП с лидер Корнелия Нинова събра също на кръгла маса, но в Народното събрание, политически партии и неправителствени организации – разбира се, различни от тези в НДК, за бъдещето на лявата политика. В дискусията обаче не бе поканено ръководството на най-голямата организация на БСП – софийската. Поне фасадно лявото за пореден път тръгва към консолидация, но продължава да върви към нея парцелирано. Все по-наивно ли звучи намерението за намиране на нов език срещу разпилените в пространството леви сегменти?

Следва анализът на проф. Мария Пиргова – преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски“, която е гост на Радио "Фокус":

Изяснява ли се картината на левия политически небосклон, проф. Пиргова?

Картината там според мен е ясна. Независимо от това какви опити се правят да се търсят възможности за обединение на настоящи и бивши формирования и лидери, и леви хора, мисля, че БСП изпълни историческата си роля България да премине от социализъм към капитализъм. Това е една дясна роля, която се игра дълго време от лява партия, заедно с десните, разбира се. Такъв е историческият момент, такъв е историческият период, в който БКП беше преименувана в БСП и всъщност участва в процесите на създаване на многопартийната система като един основен субект. БКП даде живот на много партии в България – и в ляво, и в дясно. Това е същността на прехода. БСП участва в приватизацията, БСП е строител на пазарната икономика, ограничител на ролята на държавата и т.н. Това са все десни политики, които БСП изпълни заедно с десните партии в прехода. Не можем да се учудваме, че БСП не е признат като ляв субект в България. Аз виждам, и днес г-жа Корнелия Нинова говори за това, че БСП не е съгласна с това, че минималната работна заплата няма да се повиши. БСП иска да води и да заяви себе си като лява. Да, тя пледира там за леви политики по отношение на млади семейства и т.н., но БСП няма вече образа, да не говорим авторитета на ляв политически субект. От друга страна, в лявото пространство много субекти около президента Първанов, около дори софийската организация да вземем – почти са отстранени от работата на БСП, от националните органи. Някои напуснаха партията, други бяха изключени, така че нормално е в БСП да има опозиция срещу сегашното ръководство, което се представя изключително зле на избори. Корнелия Нинова просто завоюва партията чрез нови уставни правила. Никой не може по силата на това, че електоратът на БСП е винаги ориентиран към лидера – не просто електоратът, членовете на партията имат такъв рефлекс в БСП, тя е на стари организационни принципи партия, което е добре, защото от друга страна това е единствената нормална партия, която досега имахме, но в последните години организационният живот и на тази партия се разби. Така че смятам, че и левите, които се събраха в НДК този месец или в рамките на миналия месец беше, не са убедителни като леви хора. За тях лявото не е съдба. Никой не може да убеди най-вече млади хора, че това са носители на лявото, това са хора, които могат да предложат лява идеология. Това е много трудно в съвременни условия, но би могло да се търси нещо. Виждам, че в сряда например на трибунката на Народното събрание до Корнелия Нинова бяха застанали представители на КНСБ, но тяхната работа не е да бъдат в парламента сега. След като парламентът не приема предложения за лява политика, тая лява политика чрез профсъюзите трябва да се заяви извън парламента, от там трябва да се оказва ляв натиск, за да се приемат леви политики. Повечето представители в парламента днес са десни, да не кажа в огромното си болшинство. Левите са единици може би в БСП. Така че без профсъюзи, без мащабна политика на натиск, леви политики не могат да се правят. Никой няма да гласува или да отстъпи от връзките си с бизнеса, от изгодите, които има от дясното целият политически елит. Така че БСП бърка в методите си на работа и се стопява.

А кое е лявото днес?

Лявото ще бъдат млади хора, които няма да търсят реализация в чужбина, а ще търсят реализация на труда си и реално заплащане на този труд в България. Много трудно е да има ляво. Него го няма и в европейски, бих казал и в световен мащаб. То е в криза, тъй като новите технологии атомизират обществото, хората се чувстват изолирани от работното си място, на компютър или вкъщи не може да се прави масова политика. Така че лявото трябва да търси други реализации, много е сложно. Но в България то има зададени релси, така да се каже. Тук заплащането на труда е много ниско. Трудовият пазар е унищожен от самите капиталисти. Те нямат работна ръка, оплакват се, че работната им ръка е нискообразована, пък искат високи заплати и т.н. Така е, защото сме в рамките на един глобален пазар и те се конкурират на този глобален пазар с нашата работна сила, за която обаче не се грижат да бъде образована, да практикува. Бяха унищожени много инженерни специалности. Изобщо бизнесът подхожда от днес за утре с планове, които не могат да се конкурират с едно дългосрочно планиране на работната сила, каквото се прави в развитите капиталистически страни. За какво ляво можем да говорим, когато в България вече "социализъм“ е низвергната дума като политика, "капитализмът“ също е такава низвергната дума, все едно че той не съществува. Всичко това съществува, колкото и да сме в глобални условия, колкото и да сме в ерата на новите технологии. Така или иначе, един собственик – в България го наричат "работодател“ – да, собственикът дава работа, да, там са намесени управляващи мениджъри и т.н., но собственикът си е собственик, той се грижи за своето благосъстояние, за нарастване на стойностите, които той притежава. За съжаление, в България нашите капиталисти не инвестират. Ние се срещаме с факти като този например, че България изнася много повече капитали навън, отколкото приема инвестиции. Това е трайна тенденция в последните години. Така че какво можем да кажем. Тук и лявото, и дясното са изкривени, най-вече те не са национални политики.

Проф. Пиргова, лява ли е "Продължаваме промяната“?

"Продължаваме промяната“ не е лява.

А защо я наричат лявопопулистка?

Защото тези млади хора и аз поне виждам един от тях – Асен Василев, разбира малко повече от това, какво представлява трудът и какъв огромен дефицит на млади, трудещи се хора има тук. Тези млади хора от "Продължаваме промяната“, които биват много, много критикувани – сигурно има защо, но те проявяват много по-добър усет за това, че трябва да се плаща много по-добре, за да има работници, ерго – за да има и дясно, за да има и капиталисти, защото безработници капиталисти няма. И всичко ляво, което прави "Продължаваме промяната“, то е заради собствеността и дясното. На нас ни изглежда ляво, защото искат повишаване на минималната работна заплата. Ами ако тя не се повиши, ние рискуваме след две-три години да няма въобще кой да работи за тези пари в тази държава. Да, има маргинализирани слоеве, които при всички случаи ще бъдат тук, но това са хора, които не могат да четат и да пишат. Те ще останат в България. Аз виждам и интересния конфликт между "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ – "Демократична България“ смятат себе си за по-десни и за това, че доходите не трябва да растат, доходите трябва да се ограничат, трябва да се спазват там всички европейски критерии, за да влезем в еврозоната. Добре, те хубаво ще се спазват, макар че и от това няма нужда никаква, политическа нужда няма от това – то се вижда: Хърватия си влезе в еврозоната с всичките си неизпълнени критерии. Но "Демократична България“ продължават да настояват, че те са най-десни, за разлика от "Продължаваме промяната“, които пък били леви. Нищо подобно! Така че това е една митология. Това са просто момчета, които разбират повече от съвременния пазар.

А как стоят другите парламентарни партии – ГЕРБ, ДПС, "Български възход“, "Възраждане“? Те какъв тип партии са, в какви нюанси се разполагат в идеологическото ветрило?

Да, в идеологическото ветрило ГЕРБ са националпопулистка партия, свързана с определени олигарси, с клиентела, с постоянен електорат, за който ГЕРБ добре се грижи в материален план. А иначе ГЕРБ могат да бъдат всякакви, те са всеядна партия, така да се каже, в тоя смисъл – и популистка партия, защото те могат да бъдат евроатлантици, те мога да бъдат проруски, те могат да бъдат консерватори, могат да бъдат либерали. Ето сега те са много десни, те са тези, които искат на всяка цена да се изпълнят европейските критерии за влизане в еврозоната, да не се вземат нови заеми и т.н. За това като политика в момента ГЕРБ смятат, че е печеливша за тях – да застанат в дясно. Те могат да застанат, където решат, че трябва, премятайки се на 180 градуса непрекъснато няколко пъти през деня, както прави техният лидер. Виждаме колко настоятелно Делян Добрев е заел мястото на Владислав Горанов и вече е пръв финансист и громи останалите партии. Това са десни популисти. Какво да кажем за другите? ДПС са си етническа партия, те влязоха в този модел, вече все по-близо стоят до Турция и разчитат на помощ от Ердоган лично, разбира се, докато е на власт. Но те са си дясна консервативна етническа партия. "Възраждане“ нямат идеологически профил, освен национализъм и антиевроатлантизъм, анти-НАТО, уж проруска партия, но аз смятам, че те също са популисти, които могат да сменят профила си във всеки момент, ако смятат, че това ще им е изгодно. Сега в пространството на българската русофилия няма друга партия, те печелят от това. Социалистите тук са разколебани, Корнелия Нинова дава оръжие, но същевременно е против оръжието за Украйна и т.н. И тук Костадин Костадинов добре спекулира с националната позиция, на която аз лично нямам доверие. Новата партия на Стефан Янев – "Български възход“, са заявени като десни. Те влязоха в парламента с ляв електорат, защото избирателите смятаха, че Стефан Янев ще бъде по-обективен и по-консервативен по отношение на някои резки движения в българската политика по посока на НАТО и анти-Русия, но Стефан Янев се отказа от всичките си заявени позиции и сега е готов на всичко в политиката, което предполагам, че ще го направи поредната партия-еднодневка, защото няма облик. Впрочем, от идеология в парламента разбират може би единици хора, които аз не мога да назова, защото не ги знам кои са. Така че там дефицитите са много големи. Това е политически елит, свързан с олигархичния капитал, който го управлява. Просто това са политици на поръчка – дали отвън, дали от силни икономически субекти, български, там няма никаква самостоятелност и никаква мисъл за идеология. Така че смятам тези политици и този парламент в това отношение за вредни. Те неслучайно и не могат да се обединят около национални цели, защото нямат такива. Те не могат да ги назоват, за да се обединят около тях.

Център на властта ли е президентът Радев и какъв е той?

Да, президентът Радев се обособи като център на власт, независимо от неговото желание. Неспособността на партиите, колебанието на партиите дали да поемат отговорност, решението на партиите да не поемат отговорност естествено измества центъра на властта към президента чрез служебното правителство, колкото и то да е временно. Така че президентът не би трябвало да принадлежи към някаква идеология. Той би трябвало да бъде единствено свързан с държавата и да представлява държавата, но така или иначе през служебното правителство той прави някакви крачки, които могат да се нарекат леви или десни, т.е. да се свържат с някаква идеология, колкото и той да бяга от това. Аз напоследък намирам силно залитане на служебното правителство в дясно, може би заради конфликта с БСП. Аз не вярвам това да са лични тежнения в дясно на самия президент, но чрез своите министри той отива на дясно, доколкото политиките, които заявява, отказът му да внесе бюджет за 2023 г. чрез служебното правителство всъщност осигурява десни решения, които сега се взимат в парламента, за да се продължи по някакъв начин бюджета за 2022 г. Тук държавата по този начин не може да реагира на инфлацията нормално, т.е. остават едни много големи групи незащитени хора, хора, които са в невъзможност да се справят със сметките си за ток, дърва и т.н. Правят се някакви отделни крачки за социални помощи, които са изключително десни, недостатъчни. След като не се повишава заплатата на работника, социалните помощи са само от вреда. Това не служи за развитие на икономиката по никакъв начин, подобна социална политика. Така че президентът тук без да иска попадна сериозно в дясното поле. Така е решил, такава е финансовата му политика поне засега. Въпреки че Гълъб Донев е бивш социален министър, политиката на служебното правителство, социалната политика може би е най-слаба засега. Това са моите мисли по отношение на властта в президентската институция.