Прекрасен Камен Донев! Талантлив, човечен, себе си

Вчера имах представление на "Свободно падащи истории". И малко преди това разбрах, че Камен е отложил две свои представления, защото просто не може да ги преживее на сцената на фона на войната и страданието на хората. И си казах ето точно това, което днес прочитам именно от него. После се разрових в събраните напоследък кадри във виртуалната си библиотека и попаднах на един графит, в който се казва, че планетата не се нуждае от повече "успели хора", а отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, възстановители, разказвачи на истории и обичащи от всякакъв характер.

Аз съм разказвач на истории. И снощи отново направих това - разказвах. И ще продължавам да го правя, каквото и да се случва. Хората са оцелявали, събирани от разказа по време на чума. Едно време артисти са ходели на фронтовата линия, за да играят за войниците и са продължавали в тила, в окупирани райони, в застрашени военни терени да играят за хората. Разказите ни спасяваха и по време на пандемията. Точно защото трябва да се танцува и хората трябва да знаят, че ще се танцува. Танцът носи усмивка и щастие, носи човечност, гони страха. В танца никога не си самотен. Сещам се за един печално и световно известен човек с дълга маса и бункер, който не ги умее тези неща. Затова и няма как да разбере какво оръжие са те.

А Камен ще играе! Сигурна съм. Може и да е малко по-късно, защото е силно чувствителен човек, но ще играе! Защото е артист, а артистът трябва да дава надежда и любов. Да показва хоризонти и да вдъхновява. Да устоява на всяка подобна мракобесна сила като тази, която убива хора, лъже и манипулира.

Снощи, когато свърших представлението, едно нежно младо, непознато за мен момиче дойде на сцената и ме прегърна. Ей така - провря се между столовете и се качи при мен за тази прегръдка. Няма нужда от никакво обяснение - просто е безценно. В края на краищата, всичко, което артистите (и разказвачите) правят е това - прегръщат и предизвикват прегръдки. Това е хуманизмът.

Благодаря на Камен за тези думи!

И моля те, Камене, играй! Напук на тоя ужас - играй! Казва ти го една жена, която освен всичко, което е и не е, е истински инат. Особено, когато някой се опита да заплашва. Страхливците само това могат.

Затова ИГРАЙ!

Мария Касимова-Моасе