Всички медии в Русия са под контрола на Кремъл, заяви руската журналистка

Точно преди година в национален ефир на руската телевизия Марина Овсянникова прекъсва новинарската програма с плакат „Не на войната срещу Украйна”. Овсянникова е редактор в Первый канал и работи там от 20 години. Заради демонстрацията ѝ е задържана, глобена и уволнена. Скоро след това заминава за Германия. Работи за кратко като кореспондент на немския Die Welt, но се връща, за да се бори за попечителство над децата ѝ.

Недоволството ѝ срещу политиката на Путин продължи с протести на улицата заради които беше затворена под домашен арест. Така след два месеца под домашен арест и малко преди да чуе присъдата си в съда, Овсянникова бяга във Франция с дъщеря си. В момента тя живее в Париж и е политически бежанец. Западният свят нарече постъпката ѝ геройство. За част от народа си тя остана предател.

Представяме ви интервю с руската журналистка за NOVA.

Благодаря, че приехте нашата покана и за първи път пред българска телевизия ще разкажете какво се случи точно преди година. Сега през призмата на времето – какво смятате за вашия протест? Щяхте ли да го направите по същия начин?

В този момент бях безразсъдно смела. В този момент за мен нямаше значение какво ще се случи с мен. Пред очите на всички нас започна да се извършва най-ужасното и чудовищно престъпление - военната агресия над независима Украйна. И тази война лежи на съвестта на един човек - Владимир Путин и неговото обкръжение. И в този момент – беше невъзможно да замълча.

Но само вие направихте тази стъпка в национален ефир. Защо?

Много руснаци в първите дни на войната излязоха на протести, но веднага след това властта прие закон, с който започна да преследва тези, които ясно изразяваха антивоенната си позиция. В русия на практика се върнаха сталинските времена. Русия се превърна в тоталитарна държава, начело на която стои диктатор и тези закони оказаха своето въздействие върху обществото, защото хората се изплашиха да протестират. В началото започнаха да глобяват, после да повдигат обвинения и хората се изплашиха. Никой не искаше да бъде жертва на политически репресии. И стигнахме до момента, в който сега е опасно дори с роднините си да говориш на тази тема. Сега процъфтява доносничеството и дори те могат да направят донос срещу теб.

Разкажете ни повече за самия план. Как планирахте всичко? За колко време успяхте да направите този план и да излезете на протест в национален ефир? Как въобще се случи?

Буквално внезапно реших. Първо смятах да изляза като всички да протестирам на улицата. Но виждах какво се случва. Задържаха хората. И сметнах, че този протест няма да е ефективен. Така реших да се възползвам от служебното си положение – и да подготвят протеста си в живия, национален ефир. Буквално ми трябваха няколко дни. В неделя нарисувах плаката, записах видеообращение и в понеделник отидох на работа. Това беше първият работен ден и бях наясно, че ако не го направя тогава, след това няма да имам тази възможност.

Какво се случи в минутите след като ви заловиха?

В момента, в който излязох от студиото, вече ме очакваше цялото ръководство на телевизията. Накараха ме да напиша обяснение за постъпката си, че съм направила това по собствено желание: там аз написах „че всички те са военни престъпници, защото се занимават с пропаганда и мястото на всички тях е на съдебната скамейка на международния съд в Хага”. Спомням си изплашения поглед на моят шеф, който беше в шок от всичко, което се случи. Буквално коридорите на нюзрума се напълниха със служители от пресслужбите. Започнаха да ме разпитват. И повече от 24 часа ме държаха затворена. Нямах достъп до адвокат и до близките си.

Изплашихте ли се в този момент?

Не. В този момент не се изплаших. Но просто и аз бях в емоционален шок. Бях изплашена не толкова от последствията, а от начина, по който се държаха с мен. Държаха ми ръцете и краката толкова дълго време, че дори си спомянм, че не можех да пия вода след това. Те постоянно ме питаха за кого работя. Защо на плаката има думи и на английски език? Коя е държавата, която ми плаща, за да протестирам? Кой ме е спонсорирал, за да изляза в национален ефир. Аз има казах, че никой не ми е платил. И има дума, която се нарича „съвест” – нещо непонятно за тях. И няма къде и защо да търсят скрити мотиви. Но нямаше значение от моите думи, защото само след седмица по телевизията обявиха, че работя за британските спецслужби и посолство. Въпреки че никога през живота си, не съм била там. Поредна дезинформация.

В този момент някой от вашите колеги застъпи ли се за вас?

Всички бяха толкова изплашени, че единственото което направиха, е да ми изпращат съобщения в подкрепа. Но имаше и много хейт и обвинения. Тези, които ме подкрепиха публично, бяха обвинени, че работят за западните спецслужби и бяха уволнени малко по-късно.

Точно в западния свят бяхте посочени за лице на смелостта. А в Русия – как ви наричат хората в момента?

За част от тях аз съм предател. И ми изпращаха гневни съобщения. Друга – ме смятат за герой. Имаше и вълна от колеги, които се застъпиха за мен по телевизията. Но как да ви кажа, бързо осъзнаха, че в сегашните условия няма да имат шанс да си намерят работа, защото всички медии в Русия са под контрола на Кремъл. Или чрез близки до Путин, или чрез определени структури. И ако си журналист в Русия, нямаш друг избор освен да работиш в тази система.

В същото време обаче и не всички украинци повярваха във вашия протест. Смятаха, че действате под команда на Кремъл, за да заблуда, че сте предател.

Аз ги разбирам, защото в момента тяхната страна е обстрелвана от Русия. Те трудно се доверяват на човек с руски паспорт и това не е толкова мой проблем. Дори един опозиционер като Навални не се възприема за безспорна личност в Украйна. Сами разбирате, че нашите две държави се намират във война.

Какво се случи със семейството ви? Имате син и дъщеря. Те какво ви казаха?

Тази война в момента раздели милиони семейства в Русия. Дъщеря не разговаря с майка си, баща със сина си, защото имат различни позиции за войната. И моето семейство не е изключение. Дъщеря ми тръгна с мен, но синът ми остана в Русия. За него аз съм предател на родината. Но неговия баща работи за Кремъл, за „Русия днес”. Така, че не е изненада това.

Но това предполагам е много тежко за един родител?

Да. Така е. Но знаете ли, мисля, че за украинските семейства е много по-сложно. Те се борят за живота си. Вярвам, че ще минат няколко години и култът около личността на Путин ще се развенчае и тогава моят син ще види истината. Той също е в плен на руската пропаганда. Както и милиони руснаци. Всичко е много сложно и ще трябва време.

Все пак какво бихте му казали сега?

Опивам се през определно време да изпращам послания през опозиционните канали, за да може да прочете моите съобщения, за да разбере, че Русия не е от правилната страна, че това, което прави Путин е престъпление. Но не е лесно. Моите деца са в тази ситуация: мама казва едно, баща им друго и те като деца обичат и двамата родители. Но се надявам с времето отношенията ни да се оправят.

Какво загубихте ?

Загубих всичко. Загубих дома си, работата си, половината си семейство. Само, за да кажа истината. И най-вече загубих и родината си, защото едва ли скоро ще мога да се върна. Обявена съм за международно издирване и ако се върна - ще ме вкарат в затвора.

В момента се намирате във Франция. Как успяхте да избягате от домашния арест и от Русия?

Моят адвокат постоянно ми казваше „Бягай! Бягай! Сега е единственият ти шанс - ще те вкарат в затвора”. След няколко глоби и протести срещу войната– в крайна сметка решиха, че ще ме поставят под домашен арест за 2 месеца, докато делото ми се разгледа в съда. В този момент обаче единствената ми мисъл беше как да се събера с дъщеря ми. Тя беше при баща си, не ни даваха да се видим. И мина много време докато се съберем. Тя успя да избяга от баща си и дойде да живее при мен. Не я взеха, защото все още нямаше решение на съда за родителските права. В момента те са ми отнети. Но така, в мига, в който се събрахме, започнахме да планираме бягството.

Но кой Ви помогна? Как успяхте? Предполагам е било трудно.

Беше много трудно, защото до последно не знаех как ще се случи. Моят адвокат беше във връзка с „Репортери без граници”, френска неправителствена организация, които помогнаха. Той постоянно ми казваше „Довери ми се! Ще дойде късно вечерта кола и трябва да се качите в нея”. Така се случи, че сменихме цели 7 автомобила. Последната кола заседна в калта. Трябваше да преминем през разкопано поле и шофьорът постоянно повтаряше „не си вдигай главата. Стойте на земята”. Стигнахме до гора, която трябваше да преминем. В един момент загубихме ориентир докато ни посрещнат хората от другата страна на границата. Не мога да ви кажа коя беше транзитната държава, през която избягахме, от съображения за сигурност. Но не беше лесно.

А как успяхте да си свалите проследяващата гривна?

Когато се качихме във втората кола в чантата ми имаше специален „нож” , с който успях да я махна. И я хвърлих през прозореца.

Описвате всичко това и своята автобиография.

Да, вече я преведоха на 7 езика. През май ще излезе и в България.

Какво е посланието на Вашата книга?

Знаете ли, подробно описвам как за тези 20 години телевизията в Русия се превърна в мощна машина за промиване на мозъка на хората. През 2003-а година, когато започнах работа, „Первый канал” беше информационен канал, но с всяка следваща година, отстъпваше място на пропагандата, за да стигнем до 24 февруари 2022-ра.

А смятате ли, че в известна степен журналистите и дори вие носите вина за това, което се случва?

Но да кажем, че съм малко болтче в тази огромна машина. Да, не отричам, че и аз имам вина. Да – аз работех в тази система, както и милиони руснаци продължават да го правят. За да излезеш от там, е нужна невероятна смелост. И всичко, което следва за теб, е на границата между доброто и злото.