Изсъхнали чепки грозде и почернели листа по лозите са често срещана гледка из насажденията. Това установи проверка на „Бряг” през уикенда из вилните зони край града, пише днес вестникът.

„Много са маносани лозите, няма да има грозде, няма да има и вино”, оплаква се Смина Йонева, собственичка на лозе в района на Телевизионната кула.

„Маната се получава, когато има прекалено много валежи и при изпаряването на влагата в горещините листата се маносват” – обяснява тя. Получават се бледи петна, които после пожълтяват, листата почерняват и падат. Чепките грозде изсъхват отдолу нагоре. „Когато започне, маната може да обхване цялото лозе за два три часа и нищо не може да го спаси” – разказва Смина. Тя обяснила, че досега е пръскала лозето си поне шест пъти с най-различни препарати против болестта – бордолезов разтвор, купроцин, топаз, еклер, ридомил и шавит. „Похарчила съм над сто лева за лекарствата, но полза няма. От около десет години не е имало толкова лоша година, първо лозето се порази от маната, а после го очука и градушката”, жалва се лозарката.

В добри години лозето може да се пръска против мана само четири пъти, но когато вали толкова често, се пръска след всеки дъжд, понякога и 8-9 пъти на сезон. В миналото лозарите са започвали третирането с препарати от края на май, но сега промените в климата ги принуждават да започнат още от началото на април. Маната поразява както лозите, така и асмите. Тази година по-устойчиви се оказали десертните сортове като „Болгар”, за разлика от винените „Чауш”, „Мискет” и русенската селекция „Велика”, които са почти напълно унищожени.

От „Бряг” разпитали Смина как се гледа лозе и колко време й отнема. „Много труд и средства ми коства. От март месец го копая, вържа, после го разгрибвам и окопавам росните корени, пръскам на две седмици, ако няма дъжд, а ако има и по-често, почиствам го от бурени и треви, превивам ластари и нагласям чепките, а накрая резултатът е неясен. Няма да има българско грозде и на пазара тази година, всички лозари са пострадали от маната – прогнозира тя.

Стопаните на лозя в цялата област са обезсърчени и притеснени от слабата реколта, коментира „Бряг”. Молят се за хубаво време без дъжд за да спасят и малкото останали непоразени лози. С радост си спомнят за по-плодоносни години, когато чепките грозде са били пълни, а лозята са били здрави.

„Трудът е голям, в добри години си струва, изкарвала съм и до 300-400 кг от декар, много грозде имаше и хубаво вино ставаше, но тази година ако набера и 100 кг ще е чудо”, споделя в заключение лозарката.