Иван IV Грозни (Страшни - преведено от руски) е първият коронован руски цар и един от най-жестоките владетели, които историята познава.

Заради тежкото си детство, белязано от интригите на болярите, Иван израснал подозрителен и параноичен към всички, които го заобикалят, пише Съновник.бг. Цял живот трябвало да пази трона си от заговори. Но всички тези обстоятелства се отразили и върху личният му живот. Той представлява една дълга поредица от царици. Всяка от тях загива или при странни стечения на обстоятелствата, или убита пред всички по заповед на царя.

Равносметката е 8 съпруги, от които само 4 са признати от църквата. Другите 4 брака Иван IV Грозни сключил по своя воля, без да иска разрешение от никого. Към тази внушителна цифра съпруги трябва да прибавим и безброй любовници. В сравнение с Иван IV Грозни крал Хенри VIII, най-известният многоженец и убиец на съпругите си в английската история, изглежда като малко невинно момченце.

Друг сериозен проблем на Иван IV Грозни е, че не е успял да остави достоен наследник за руския трон. Децата му или се раждали мъртви, или имали странни заболявания (с изключение на 3 от тях). Причината за тези нещастия е, че още преди да се ожени, когато е бил 16-годишно момче, болярите изпращали на царя си огромен брой проститутки. Някоя от тях го заразила със сифилис, който царят носил до края на живота си. Заразявал съпругите си и те не можели да износят и родят здрави деца.

Първата царица е Анастасия Романовна. Избрана е чрез конкурс, на който се явили всички девици от благородни семейства. Болярите стеснили кръга до 6 момичета, които отговарят на изискванията за царица. От тези 6 момичета Иван сам избрал Анастасия. Тя била невинна и крехка, царят се държал добре с нея и я слушал. Имал навик да затваря хора на площада, да им пуска мечки и да наблюдава кървавите битки. Анастасия го убедила да спре.

В Москва избухнал пожар. Царицата помогнала на всички пострадали семейства. Оттогава хората я нарекли Анастасия Милостивата. Имали 14-годишен брак и 6 деца, от които оживели 3 - Иван V, Евдокия и Фьодор. Иван бил обявен за бъдещ наследник на трона. Фьодор бил умствено изостанал, но много привързан към брат си. Царицата умира на 30-годишна възраст. Иван Грозни е в шок и твърди, че е отровена от някой предател. Според дворцовия лекар тялото ѝ не е издържало многото раждания.

Съпруга номер 2 е дъщеря на черкезки благородник. Този брак е сключен, за да има мир между руснаци и черкези. Тя приема християнската религия и името Мария Темрюковна. За разлика от първата царица Мария е жестока. Гледала наказанията от първия ред, където кръвта на хората пръскала лицето ѝ. Измисляла сама нови мъчения, които предлагала на царя. Друга нейна особеност била да избира любовници на мъжа си, а и тя самата му изневерявала всеки път, когато го нямало в двореца.

Снимка: ANONYM

Народът я мразел, болярите - също. Дошло време да се отърват от нея. Убедили Грозни, че Мария подготвя заговор срещу него заедно с любовника си. На другия ден и двамата били мъртви по неясни стечения на обстоятелствата.

В периодите, в които не е женен, царят бил много опасен. Заедно с групичка генерали влизали в именията на благородниците, изпивали виното и изнасилвали дъщерите им. Грозни бил силно религиозен и след всеки грах се разкайвал много, но полза никаква. Затова отново събрали всички благородни девици, за да открият съпруга номер 3.

Спрял се на Марфа Собакина, защото не била дъщеря на болярин (знаем колко ги мразел). Новата царица умира на 18-я ден след сватбата. Въпреки злобната клюка, че половият нагон на царя я е убил, при аутопсия в по-късни години истината излиза наяве. Майка ѝ давала билки, с които да зачене по-бързо. В същото време братът на втората съпруга искал да я трови бавно, като ѝ пращал отровни захаросани плодове. Когато в организма ѝ се срещнали отровата и силните билки, се получила реакция, а резултатът бил смърт.

Иван не можел да повярва, че отново е вдовец. Заповядал да не пускат девойките, които дошли на конкурса за съпруги, да се приберат по домовете си и удавил мъката си в най-бурната оргия, която Русия била виждала.

Дошло време за съпруга номер 4 - Анна Колтовская. Тя била изключително силна жена, не се оплаквала от нищо и влияела добре на съпруга си. Иван IV Грозни станал по-уравновесен и милостив. Болярите недоволствали. Те искали народа да мрази царя. Единственото слабо място на Анна било, че не можела да забременее. Успели да го настроят, че Бог не я иска за царица, щом за 3 години брак не ги е дарил с дете. Един ден по заповед на царя Анна била отведена насила в манастир. Там живяла до края на живота си. Можем да си представим уважението му към нея, щом все пак пощадил живота ѝ.

Съпруга номер 5 - Мария Долгорукая, има по-злощастна съдба. Убита е на сутринта след първата брачна нощ. Царят заявил, че не е девица. Заповядал да завържат ръцете и краката ѝ и да я хвърлят в дупка, пробита в заледената река. Той седял на леда и гледал как се дави. Брат ѝ протестирал. Твърдял, че сестра му не е била с друг мъж. Иван го обвинил, че ѝ е бил любовник и убил и него. По-късно се разкайвал за убийството на Мария и дори мислел, че я вижда да седи върху кубето на църквата срещу прозореца на покоите му.

Съпруга номер 6 - Анна Василчикова, била на 17 години и не го искала за съпруг. Баща ѝ също не я давал, но никой не му поискал разрешение. По време на цялата брачна церемония царицата не спирала да плаче. Така и не свикнала със съпруга си, но и нямало нужда, защото той вече си харесал седмата съпруга - омъжената Василиса Мелентиева. Един ден Анна просто починала от гръдна болест. При по-късна аутопсия на тялото се вижда, че е удушена.

Сега царят спокойно можел да ухажва Василиса. Тя била алчна и суетна и приемала всичките му подаръци. Съпругът ѝ обаче не давал развод. Иван Грозни просто му отишъл на гости с двама войници и насила му налял отровно вино в гърлото, докато те го държали. Василиса останал вдовица и се омъжила за царя. Жизненият ѝ път приключил, когато погледнала неприлично царския соколар, който бил изключително красив мъж. Соколарят бил убит и погребан, а в съседния гроб заровили Василиса - жива със завързани ръце и крака и запушена уста.

Един цар не бива да е без жена. Затова се оженил за съпруга номер 8 - Мария Нагая. Тя не го харесвала, но нямала избор. Дълго не можела да зачене и Иван Грозни започнал си урежда брак с племенница на английската кралица Елизабет I. Но Мария успяла да забременее и родила Дмитрий.

Снимка: ANONYM

По това време Грозни станал нетърпим. Пратил първите 2 съпруги на сина си, Иван V, в манастир. Не му харесвало как му говорят. Най-голямата грешка в живота си извършил към сина си и третата му съпруга, която също ненавиждал. Един ден се ядосал, отишъл в тяхното крило на двореца, влязъл в спалнята на бременната си снаха и започнал да се кара с нея, че е неприлично облечена. Тя му отвърнала, че си е в покоите и той няма място там.

Грозни хванал царския си жезъл и започнал да я бие с него. От побоя снахата пометнала. В този момент синът му дотичал от своите покои скочил срещу баща си. Без да иска царят ударил принца с жезъла си в слепоочието. 3 дни по-късно принцът починал на 27 години. Иван Грозни не могъл да си прости. Не ставал от леглото от мъка и разкаяние.

По ирония на съдбата осмата съпруга, Мария Нагая, го надживяла. Грозни починал на 53 години по време на игра на шах. При аутопсия съвременните учени открили много живак в косата му и решили, че е отровен. Но с този живак царският лекар го лекувал от сифилис. Причината за смъртта е, че тялото му просто не издържало повече на болестта.

След смъртта му болярите обявяват за единствен законен наследник Фьодор, който е умствено изостанал. Обявяват Мария Нагая за обикновена държанка, а сина ѝ - за незаконен. Църквата била позволила на Иван само 4 брака, а останалите 4 били без тяхно разрешение. Мария е прогонена заедно с братята си.

По-късно се появява известният Лъжедмитрий I, който иска да си върне трона. Народът го подкрепя, бунтът му успява и докарва Мария като своя майка в двореца. Когато болярите го арестуват и предотвратяват преврата, Дмитрий е осъден на смърт. На площада пред всички Мария се отрича от сина си, за да спаси собствения си живот.

Но Русия не може да бъде оставена в ръцете на слабоумен цар и болярите му. Обстоятелствата около произхода на Лъжедмитрий I остават неизяснени. Затова след време се появява нов метежник, истински самозванец, когото историята познава като Лъжедмитрий II. Борбата за престола на Русия била безкрайна.