Беше страшното и горещо лято след сгромолясването на КТБ.

Едно съсипано от работа гологлаво прокурорче трепереше от нервно напрежение, защото дни и нощи се мъчеше да кацне на Луната с дизелов двигател и да разтовари няколко чувала пари. 

Наистина, когато се захвана с тежката трудова задача, то имаше на главата си каскет, но от усилената мозъчна дейност, каскетът беше отлетял далеч, може би в друга галактика. 

Гологлавото дете беше жертва на люта капиталистическа експлоатация и тотален бърнаут. 

Отнякъде се носеше миризма на печена мисирка, ала ноздрите му само нервно потрепваха, без да могат да обработят информацията и да я предадат на главния мозък, изцяло зает с Делото КТБ и кацането на Луната с дизел. Дизеловият локомотив теглеше дълги товарни вагони с книги, разработки и всякакви материали по Делото. Прокурорчето ги беше изчело всичките и обработваше информацията като суперкомпютър, равностоен на огромна ферма за биткойни. Главата му беше прегряла и имаше нужда да се охлади в мултитемпературен охладител, но малкият прокурор беше лишен от тази елементарна вещ. В главата му пропукваха искри, минаваха волтови дъги, положението ставаше критично, ала детето не спираше работния процес, защото бе отдадено на каузата - покоряване на Луната с дизел и изкачване до върха на професията.

В един момент сред всичката документация се мярнаха някакви сигнали, в които пишеше ДП, което детето автоматично преправи на 10. В тези сигнали упорито се повтаряше същото име, което момчето-прокурор нямаше как да допусне до съзнанието си, защото щеше да се увреди неспасяемо. 

Момчето извади малка горелка и въпреки жегата подпали първия сигнал. 

Температурата се повиши до 451 градуса по фаренхайт, които момчето пресметна веднага в Целзий, Келвин и Медведев-Шпонхойер-Карник. 

В подпалената хартия съзнанието на изтощеното дете започна да проектира видения. 
То се видя посред голяма мандра до рекичка от мляко. То се наведе да пийне хладно мляко, да се подкрепи и хидратира, но тъкмо да докосне млякото с устни, хартията изгоря, видението изчезна. 

Момчето прокурор взе втори сигнал, в който пишеше Забраненото име, запали го с горелката и отново потъна в приказно видение. Една руса говорителка му носеше на голям поднос печена свиня, пълнена с мисирка, пълнена с кокошка, пълнена с пъдпъдък, пълнен с чичопей. 

Момчето се протегна към говорителката, но сигналът изгоря, видението изчезна. 

Детето запали трети сигнал, в който с едно око мярна Забраненото име. 

Този път видението съдържаше сцени на зрелищни арести - жени се търкаляха пред Спортната палата, пачки изпадаха от кутии за обувки, олигарси се молеха за чиста тоалетна, детски играчки се изтърбушваха... 

Изгоря и последният сигнал. 

Бедното експлоатирано дете прокурор в полусвяст направи последна маневра с влаковата композиция, която кацна меко на Луната.

Миг преди да заспи от изтощение с отворени очи, детето видя падаща звезда, пожела си нещо и то се сбъдна. 

Ханс Кристиан Чичопеевски, Сега