Темата накратко

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв., като тя първо ще трябва да получи сертификат за инвестиции клас А от държавата.

Местната власт рискува да продаде без състезание терен, без да има сигурност, че инвеститорът ще изпълни плана си, пише Капитал.

За китайските инвестиции в България може да се кажат две неща - винаги са мащабни и никога не се случват. Скоро ще стане ясно дали максимата важи и за малайзийските амбиции. Те са насочени не някъде другаде, а към село Щръклево, където се намира летателната площадка на град Русе.

Новината, че малайзийци искат да развиват летището и да строят логистичен парк там за 57 млн. лв., логично предизвика известна доза скептицизъм, въпроси защо това ще се случи без състезателна процедура като концесия или търг, но и надежда, че маргиналната аерогара и районът около нея може да се оживят.

Решението на общинският съвет в Русе е от понеделник. С него се дава принципно съгласие за продажбата на три имота (този на летището от 1.7 млн. кв.м и два други по-малки - 79 хил. кв.м, на които преди е имало радиолокационни станции) в полза на "Еонметалл България" и при условие че дружеството в срок от 6 месеца се сдобие със сертификат за инвестиции клас А от министъра на икономиката. И задължението после там да създаде логистичен парк и да модернизира летището.

Проектът на инвеститора е повече от мащабен и включва карго полети, училище за пилоти, хангари за ремонт на Airbus и Boeing, складове, хотел, жилищна част, детски градини. Общината пък ще разчита, че министерството на икономиката ще провери надеждността на инвеститора, преди да е продала терените.

Инвеститори от три континента

Българското дружество "Еонметалл България" е създадено на 7 август миналата година. Собственици към онзи момент са Гох Ченг Хуан от Малайзия, член на борда на директорите на Еonmetall Group - малайзийска компания за машини и оборудване за стоманената индустрия, както и основател на малайзийския производител на стомана Leader Steel Holdings. Тан Киан Чуан, също малайзийски гражданин, и русенецът Антон Стайков, който в документацията до общинския съвет е представен като търговски директов в Еonmetall Group за периода 2014-2018 г. На 25 ноември капиталът на "Еонметалл България" е вдигнат от 1000 на 2000 лв. Като с по 16.7% дял влизат двама американски граждани: Надер Бадри Шахин, пак според документацията, генерален директор на Six Forks Investment, и Азиз Седер, изпълнителен директор нa Tameer Steel Company. Българинът реално има най-голям дял - 33.2%, а двамата малайзийци - по 16.7%.

Едно от притесненията е, че собственици на компанията, която се кани да инвестира десетки милиони, са физически лица. Това, което единствено е направено до момента за проверка на инвеститора, е писмо от община Русе до малайзийската Еonmetall Group, на което оттам са отговорили, че имат връзка с българското дружество, обясни кметът на Русе Пенчо Милков.

Магистрали, мостове, тунели

За появата на малайзийския интерес в Русе разказва Искрен Веселинов, председател на комисията по регионална политика в парламента и депутат от дунавския град от ВМРО. През 2019 г. Веселинов участва в промотирането на района в Китай при посещение съвместно с президента Румен Радев. Там се осъществява контакта с малайзийската компания, както и с Антон Стайков, който също е на форума, разказва Веселинов. Следва среща в София. Летището не е в първоначалния списък от желания.

"Те дойдоха с намерението за концесия на магистралата между Русе и Велико Търново и за втори мост над Дунава при Русе", разказва Веселинов. Интерес представлявало и строителството на тунела под връх Шипка. Плановете са за инвестиции от 2 млрд. лв. "В МРРБ разговорите за концесията на пътя Русе - Велико Търново затихнаха", продължава Веселинов. Междувременно обаче им е представено летището.

Мащабът на проекта край Русе

Инвестиционните намерения на "Еонметалл България" за летателната площадка са били представени на общинските съветници и са повече от мащабни. Проектът е за логистичен и производствен парк на 338 хектара или 3.3 млн. кв.м. Проектът ще се реализира на терена на бившето военно поделение (1.5 млн. кв.м), собственост на община Иваново (тя е подписала предварителното си съгласие за продажба на имотите още преди община Русе), а другият - на бившето летище на Русе, собственост на община Русе.

Близо до летището ще има карго терминал и производствен парк, складове за смазочни материали и цистерни за гориво, TIR паркинг, помещение за почивка на шофьорите, колонки за зареждане на камиони. На територията на логистичния и производствен парк е планирано изграждането на сграда, която включва хотелска част, търговски площи, места за спорт, рекреация и културни и обществени събития, поетапно изграждане на конферентен център и училище за обучение на пилоти с общежитие. Ще има къщи и жилищни сгради с апартаменти, а за живеещите в логистичния и производствен парк са предвидени паркови пространства, детски градини и учебни сгради за децата.

На летището ще могат да се обслужват до 8 самолета едновременно, а терминалът за пътници ще е с площ 10 хил. кв.м. Инвеститорът искал да осигури около 70 стоянки. Нискотарифните авиокомпании, разбира се, са в списъка на потенциалните ползватели на летището. Ще има и два броя закрити хангари от по 10 хил. кв.м. Те ще бъдат предназначени за ремонт и обслужване на самолети Airbus A320, A321, Boeing 737. Крайната цел е това да се превърне в един от водещите транспортни центрове в Северна България с европейско значение.

Мечтите на общината

Всичко това би било прекрасно, ако компанията инвеститор не беше само с 2000 лв. капитал. От община Русе сега ще разчитат на министерството на икономиката и тяхната компетентност да проверят инвеститора. Но досега ведомството не е показало да прави дълбоки проверки.

Защо не е избран вариантът с даването на летището на концесия кметът обяснява с предишните два опита в Русе - неуспешна концесия на басейн и успешна на стадион, но и двете отнели поне по година.

"Защитени сме с цената, която ще определим", казва Милков, като допълва, че определянето на цената на имотите от общината ще стане след направена пазарна оценка. Друга гаранция ще бъде, че ако проектът не се реализира до 5 години например, общината щяла да може да си върне терените, като можело да се впише ипотека в полза на общината. Не е ясно обаче как и дали това реално ще стане.

"За Русе е изключително важно да се развива, като един от малкото градове, който може да предложи с всички видове транспорт", казва кметът Пенчо Милков. Все още не е ясно обаче дали това ще стане с малайзийски средства.

Тъжната история на летище Русе

Бившето военно летище до с. Щръклево е построено през 1967 г. Преди години там се изпълняват полети между София и Русе. Те приключват през 1991 г., а осем години по-късно и военните спират да ползват базата. През 2005 г. е прехвърлено към министерството на транспорта. "Летище Русе" беше предлагано за концесия три пъти. Въпреки проявения от чужди компании интерес до оферти не се стига. Като причина за провала на опитите за концесиониране се сочеха твърде тежките условия на държавата, съпоставими с процедури за работещи летища.

След като не се намира желаещ, държавата го прехвърли на общината и Русе става първата община със собствено летище. Когато тя влиза във владение, на него не е имало полети от 16-17 години, разказва кметът на Русе. Общината премахва избуялата растителност и възстановява маркировката и то получава лиценз за летателна площадка. Оператор става общинско предприятие "Паркстрой - Русе". Разходите на година за стопанисването му се движат между 70 и 75 хил. лв. за заплати и гориво за техниката, а то се използва за кацане от малки самолети. Ако малайзийският проект не се осъществи, за тази година общината предвижда близо 86 хил. лв. за летището.