"Малки народи като българския смятат, че като си присвоят парченце чужда земя или история ще станат по-големи. Това е комплекс", казва македонски учен в отговор на реакциите след думите на Путин за славянската писменост.

Трайко Стаматоски (92) принадлежи към плеядата големи македонски лингвисти. Съвременник е на кодификацията на македонския литературен език и е един от най-уважаваните слависти на Балканите. Според него атаките от политическите и научните среди в България срещу руския президент Путин след изявлението му, че славянската писменост е дошла от македонските земи, съдържат "доза безвкусица".

В тази връзка Стаматоски подчертава, че в своето изявление Путин се опира на резултатите, до които е стигнала науката в Русия. Всички слависти застъпват мнението, че езикът, на който Кирил и Методий са писали и превеждали, се нарича старославянски. Само българската наука поставя на този език национален печат, посочва Стаматоски.

Ето какво казва още лингвистът в интервю за Македонската редакция на Дойче Веле:

ДВ: Неочаквано бурната реакция в България след изявлението на руския президент показва, че българските политици и учени са особено чувствителни към този въпрос. За голяма част от македонската общественост този факт дойде като изненада. Защо българите реагират така? Нима наистина мислят, че имат нотариален акт за собственост върху славянската писменост?

Стаматоски: Известно е, че на малките народи, сред които попада и българският, присвояването им е в кръвта. Те смятат, че като си присвоят парченце чужда територия или история ще станат по-големи и по-богати. Това е комплекс.

ДВ: Изявлението на Путин е предпазливо, в него не се претендира за македонци или македонска държава, а българските реакции са вкарани в актуален политически контекст. Дали думите на Путин са в съответствие с твърденията на руската славистика?

Стаматоски: Атаките срещу Путин след изявлението му, че славянската писменост е дошла при тях от Македония, съдържат, меко казано, доза безвкусица. Путин е държавник на най-голямата славянска държава. Той лично не е длъжен да знае подробностите по всеки актуален въпрос. Но със сигурност има обкръжение от добре подготвени хора, компетентни по всички проблеми. И в случая просто се позовава на резултатите, до които е стигнала науката в страната му.

ДВ: Може ли да се твърди, че българите са дали на славяните грамотността и азбуката по време, когато нациите още не са се формирали? Какво казват историята и славистиката?

Стаматоски: Самите Кирил и Методий са написали, че са превели книгите си на славянски език. Затова в научния свят техният език се нарича старославянски. Само в българската наука на този език се поставя национален печат, с което фактически се извършва недопустимо преименуване. Нима и ние самите не бихме могли да приемем подобен начин на етикетиране, особено като се знае, че това е езикът на славяните от Солунско? Този въпрос е изяснен в науката още по времето, когато македонците нямаха свой книжовен и държавен център, който би могъл съответно да реагира. Големите познавачи на старославянската проблематика Куйвакин, Ягич, както и френският славист Андре Ваян използват термините старобългарски и старомакедонски, само за да покажат разликата в трудовете, възникнали в двата книжовни центъра - Преславския и Охридския. Тоест, Преславската и Охридската книжовна школа. А и до ден днешен е добре известно какъв култ е изграден в Охридско и в Македония около Климент и Наум, най-добрите ученици на Светите братя.

ДВ: Славянските страни празнуват 24 май като Ден на славянската писменост, само България го празнува като Ден на българската просвета, култура и славянската писменост. Дали и с това България не се опитва да си присвои всеславянските просветители?

Стаматоски: За съжаление българската общественост все още живее с илюзиите от 19 век. Новите реалности не се приемат. Блаже Конески, който е централна фигура на съвременната македонска наука за езика и който получава най-много нападки (от българска страна - бел.ред.), изрази надежда, като истински демократ, че и в тези балкански територии един ден ще се наложи по-различен дух и разбиране за нещата. Но от последната атака става видно, че много трудно се изоставят както една дълго изграждана политика, така и чувствата, които десетилетия наред са възпитавани у многобройни поколения.

ДВ: Българската реакция и гневът срещу Путин напомнят за времената, когато България отричаше на македонците правото да бъдат народ със свой език. Вие сте участвали в много дебати с български учени по този въпрос. Изглежда обаче, че българската наука и политика не могат да се отърват от предразсъдъците си към Македония. Защо е така? Защо е тази очевидна обсебеност по отношение на македонската история, култура и език?

Стаматоски: Участвал съм едва ли не във всички международни конгреси по славистика след Втората световна война, на които са събираха слависти от цял свят. Два от тези конгреси се проведоха в София - през 1963 и 1988. На тях българските слависти излизаха с предварително подготвени аргументи срещу рефератите на македонските слависти, засягащи деликатната национална проблематика. Подкрепяха ги специално доведени запалянковци, които създаваха неприятна атмосфера. На конгреса в Прага през 1968 дори им беше отправено изрично предупреждение от председателството, че ще бъдат отстранени, ако продължават да накърняват националните чувства на отделни участници. На конгресите, на които те бяха домакини, отново не проявиха особена деликатност към македонските участници, макар че елементарният организационен ред изискваше уважение към гостите. Нека по-старите български слависти да си спомнят как протече заключителната сесия на конгреса в София през 1988 година. И какви аплодисменти получи македонският представител при отбиването на атаките. Македонската страна, естествено, имаше подкрепата на обективните среди в славистиката.

ДВ: Какво казва международната славистика за старославянския, за старобългарския и за македонския език?

Стаматоски: Тезите се защитават не с изяви в медиите, а с документи, представени пред компетентна научна общественост. Защото нейната оценка е най-валидна. За щастие, в тази среда българската теза не намира подкрепа.