Премиерът на Македония Зоран Заев води две битки в наши дни.

Първата по обвинението за „подкуп“ я спечели, а за втората около името ще трябва да изчака по-добри времена. За първи път, откакто е в длъжност, самоувереността на министър-председателя е видимо нарушена. Съпротивата срещу решението, което той определи като достойно за Македония, изразиха почти всички в Гърция - и опозиционните политически лидери, и голяма част от обществеността в Македония.

Не е, че само Гърция каза не на "Република Илинденска Македония", но това направиха и македонската диаспора, левицата, десницата, част от албанските анализатори и главно тези, които живеят в някакъв "фантазиленд" и смятат, че спорът може да се реши, а Македония не трябва да прави отстъпки.

Реагираха силните патриоти, които знаят какво не може, но нямат представа как може Македония най-накрая да излезе от изолацията и които не искат изобщо да помислят какъв товар поема върху себе си премиера Зоран Заев, когато пред цялата общественост в първо лице единствено число съобщава отстъпките, които нямаше смелост да направи нито едно правителство от независимостта на Македония, пише скопското електронно издание „Независен“, предава Агенция Фокус.

За квазипатриотите, приемането на промяната на Конституцията, която е била отваряна многократно, е предателство, въпреки че цената на това да не се промени нищо се видя съвсем добре, когато Македония се справи с опит за преврат, политическа екзекуция и разпад на демокрацията.

Вместо справяне с реалността и предоставянето на подкрепа за премиера, който си постави трудна задача, ако не друго, то поне да стигнем до добро решение за Македония, някои искат да събират точки по тази тема вътре в страната и нататък. На всички ни е ясно, че от началото на преговорите премиерът и партиите зад него правят стъпка по стъпка, т.е. отстъпка за отстъпка, но по този път получиха и няколко отстъпки от гръцката страна. След като публично съобщи името на езика със славянски букви, за което някога бяха набивани на "кол" посланици в страната, Заев публично заяви, че приема добавка към името на Македония за външна употреба.

 От София чухме, че продължаваме нататък и че приемаме erga omnes, т.е. промяна на името за домашна употреба, ако това име е приемливо за всички граждани в страната, ако е достойно и ако не влияе на идентичността на македонците в страната. В края съобщи името "Република Илинденска Македония" на три езика, с което се отказва по някакъв начин от античното минало и сложи "катинар" на идеологическия проект Скопие 2014 г., който раздразни Гърция.

Преговорите не са приключили, но изглежда, че те са почти в началото. Дилемата е какво иска Гърция и какво е готова да даде Македония, за да стане член на НАТО и ЕС? Дилемата е също дали последният еуфоричен епизод от София е само начин да се продаде на обществеността ерга омнес принципа, тъй като след приспадане на новото име последните два дни, благодарение до голяма степен и на нас самите, то изчезна, но ерга омнес принципа остава , с което на практика отново е премината червената ни линия.

 Ето защо, както се движат преговорите до момента, е време обществеността в страната да се подготви за тежко "приземяване". Трудната част от преговорите едва сега започва, а колкото по-дълго траят, толкова повече ще се създава пространство за отстъпки на македонска страна, защото крайната цел на Гърция, очевидно, е да получи всичко, а не компромисно решение на спора за името с нашата държава. Крайната цел, която при това е същата, както в началото, колкото и да се променят условията и реториката в договарянето.

Тя е македонския народ и език да бъдат, колкото е възможно по-немакедонски и с квази приставки, славянски транскрипции, непреведени и други вече виждани форми за изиграване на крайния компромис. Нито едно географско, идеологическо, времево или политическо определение няма да отговаря на апетита на политическите партии в Атина, ако не поставя под въпрос македонската идентичност на всеки гражданин в страната.

Затова, колкото повече се усложнява позицията на Заев с някакви патриотични фантазии и квази разправии, че ЕС и НАТО не ни трябват, толкова повече се улесняват крайните в Атина да търсят неща, които нямат здрава логика с приемането на политически компромиси.

Македония няма да спечели, ако вдигне ръце от тези преговори, ако вдигне ръце от правенето на предложения, ако вдигне ръце от своите стратегически ангажименти и ако не може да прецени колко цената е поносима, за да тръгне напред, вместо да стои. В крайна сметка това, което най-много искат по-голямата част от политическите сили в Гърция е Македония никога да не стане член на НАТО, а особено на Европейския съюз, така че всяко наше разединение и оттегляне им улеснява тази задача.