В продължение на 11 месеца депутатите останаха и без здравни осигуровки

Петте сезона на избори за парламента отнеха почти година от стажа за пенсията на депутатите ветерани. Допълнително в продължение на 11 месеца те трябваше сами да си плащат здравните осигуровки. Причината е, че докато са в кампания, кандидатите за народни представители не се осигуряват от работодателя си - държавата.

Така, без да се усетят, някои депутати бяха изненадани с прекъснати здравни права. Те се спират, ако не са внесени повече от три месеца за период от 36 месеца. В такъв законов парадокс попадат всяко лято и родителите на завършилите гимназия деца. За месеците, в които абитуриентите не ходят на училище и преди да започнат да учат в университет, осигуровките им за здраве или трябва да бъдат платени от родителите, или правата им да отидат без допълнително заплащане на лекар се спират, информира 24 ЧАСА.

За да си върнат правата, кандидатите за новия парламент трябва да платят вноските накуп. На месец сумата за безработни е 28,40 лева. Така за 11 месеца в предизборни кампании кандидатите за 49-ия парламент трябва да платят на държавата около 312 лева.

Тези, които участват във въртележката от избори, ще трябва да работят и почти година повече, за да излязат в пенсия. Колкото по-дълъг стаж имат зад депутатската банка, толкова повече месеци за пенсия няма да им достигат, за да се пенсионират. Отново причината е същата - докато са в кампания, за тях не се плащат осигуровки.

В момента, за да получи право на пенсия един мъж, трябва да е навършил - 64 години и 6 месеца, а една жена 62 години. Освен това се иска и осигурителен стаж - 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете.

Таванът на пенсиите, който сега е 3400 лева, също ще е мираж за по-голямата част от новите депутати, които бъдат избрани на 2 април. Тяхната заплата ще е минимум 6351 лева, без да се броят добавките за стаж, образование и участие в комисии. В миналото Народно събрание пък депутатите получаваха със 145 лева по-малко. Въпреки сериозните суми през годините има няколко причини депутатите да не вземат тавана.

Изненадани от проблема са се оказали вече неколцина от по-пресните депутати пенсионери, които са изкарали по няколко мандата в НС. Сред “пострадалите” има дори бивш социален министър. Първата причина за “депутатската мъка” с пенсионирането е точно предизборната кампания, през която не се плащат осигуровки за пенсия.

Втората е максималният осигурителен доход, който през тази година е 3400 лева, но до 1 април 2022 година беше 3000 лева, а в предишните години и по-малко. Тоест независимо каква заплата получава един човек, той не може да плати осигуровки върху повече от максималния осигурителен доход. А формулата за изчисляване на пенсиите е така направена, че дори един човек през целия си живот да се е осигурявал върху 3400 лева, той не би могъл да получи повече от 1850 - 2000 лева пенсия в зависимост от това през годините с колко повече от средната заплата е вземал.

Последната причина е, че от началото на годината отпаднаха 3-те “златни години” и пенсиите се изчисляват само с дохода от 2000 година. Трите златни години позволяваха вдигане на пенсията с доходи отпреди 1997 година, като така се компенсираха трудови неблагополучия в години след това.

В момента таван от 3400 лева получават 988 души. Това са предимно хора, които през 90-те години са се осигурявали на огромни суми, защото нямаше максимален осигурителен доход, а Националният осигурителен институт има дигитален архив от 1997 година.

Сега таванът не важи само за бивши министър-председатели, президенти и членове на Конституционния съд. Това през март са трима души.

Таванът на пенсиите бе въведен с Кодекса за социално осигуряване още през 1999 г. и тогава е фиксиран на 35% от максималния осигурителен доход, който пък се определя ежегодно с бюджета на държавното обществено осигуряване. Той трябваше да падне през 2019 година. В последния момент обаче през октомври 2018 г. той се закова на 40% от максималния осигурителен доход. През миналата година той претърпя нова редакция и максималната пенсия първо стана 2000 лева, а от 1 октомври се изравни с максималния осигурителен доход.

1,26 млрд. лв. са приходите от осигурителни вноски за държавните служители, съдиите, прокурорите, следователите и лицата, заети в сектор “Сигурност”, през миналата година. Те са изцяло за сметка на държавния бюджет. Това показва последният анализ на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Като държавата плаща осигуровките на 128 981 души.

Средният осигурителен доход за чиновници, полицаи и магистрати е бил 1947,32 лева, а средно за страната е 1177,36 лева.

“Осигурителните вноски за държавните служители се дължат върху получените или начислени и неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и са за сметка на държавния бюджет. За държавните служители не се определят минимални осигурителни доходи, както при работниците по трудови правоотношения”, обясняват експертите.

Вноските, платени от държавата за тях, са 26,1% от всички внесени от работодател или възложител.

През 2020 г. постъпленията от тази категория осигурени са били със 179 млн. лева по-малко. Общо в хазната са постъпили 8,88 млрд. лева от осигуровки.

За хората на трудов договор осигуровките се плащат в съотношение 60:40 от работодателя и от работника. В резултат на това в частните фирми над 88% от разходите за труд са за заплати и около 12% - за осигуровки, а в държавната администрация заплатата е едва 74,78% от общите разходи за труд. Отделно на социалното и здравното осигуряване на служителите се падат 23% от общия разход от 26 001 лева на година.