Стоянка Бахлова: Още на 15 ноември миналата година аз разбрах, че най-близкият партньор и приятел на дъщеря ми – Станимир Рагевски, е убиецът​

Екип на Флагман.бг посети Дома за стари хора „Бяла лястовица“ в град Средец, където от две години и половина е настанена 84-годишната Стоянка Бахлова.

Колкото и парадоксално да звучи, на фона на всичкото богатство в имоти и банкови авоари на една от най-успелите брокерки на недвижимости в региона – Теодора Бахлова, старата ѝ майка е била докарана до краен недоимък и безизходица, поради които причини се е принудила да търси помощ в социалния дом.

Пенсията ѝ стига само за лекарствата. Не казва кой и как помага да се заплаща месечната такса за престоя в скромния приют за старци. Флагман.бг продължава своето паралелно разследване след откритите две разчленени тела в края на август тази година. Първият – на 28-годишния Юмер Мехмед, а вторият – на 47-годишната Теодора Бахлова. Юмер бе в неизвестност от 4 август т.г., а Бахлова от 29 октомври м.г.

Ето каква е гледната точка на най-близкия до брокерката човек – нейната майка.

Подчертаваме, че тя, макар и физически рухнала, е с напълно запазена ментална виталност, без наченки на деменция, заради което можем, до голяма степен, да приемем за истина думите ѝ – особено за мотивите, довели садистичното дуо Станимир Рагевски и Деян Дичев до екзекуцията на двете жертви.

В този откъс Флагман.бг ще се спре само върху отношенията на Теодора Бахлова със Станимир Рагевски, наблюдавани дълги години от собствената ѝ майка Стояна Бахлова.

Ето разказа на възрастната жена:

„Бях сигурна, че детето ми е убито и че извършителят на това убийство е Станимир Рагевки. На 15 ноември м.г. аз вече знаех, че детето ми не е между живите, въпреки че до онзи ден таях много малка надежда да стане чудо. Дотогава не посмях да сложа и черно, защото полицаите казаха, че не може да се траури за човек, който не е намерен мъртъв. Сега чакам да ме извикат от отделението по „Съдебна медицина“, за да погреба останките й.

Ето как разбрах, че именно най-близкият приятел и сътрудник на Теодора я е убил и след това е скрил тялото й. На датата, която ви посочих той дойде вкъщи – на ул. „Оборище“ №38 и каза да сляза долу в колата му, за да поговорим спокойно. След като Теодора изчезна, броени дни преди да отлети отново за Англия, Станимир на няколко пъти идваше вкъщи. Той пари никога не ми е оставял, носеше ми храна и лекарства – каквото му поръчам.

Правеше се на много загрижен за мене, а всъщност през това време е искал да проверява дали нещо в повече съм казала на полицията. Тогава, в колата, аз бях много отчаяна, започнах да нареждам клетви – да умрат в мъки децата, жената, внуците на тоя, дето ми отне детето. Бял ден да не видят и Господ да им прати само болести и смърт. Бях обезумяла в скръбта си и не можех да спра да нареждам клетви.

Видях, че Станимир постепенно започва да позеленява, после почерня, по лицето му се изписаха гняв и злоба, стисна ме за врата, усетих, че може и да ме удуши. Това го издаде като убиец. Още много преди да ми убие дъщерята, аз съм чувала този човек да казва, че има връзки навсякъде в МВР – най-малкия полицай го купувал за 50 лв. , а най-големите за стотици хиляди. Можел всичко да уреди с подкупи.

Станимир Рагевски и Ангел Костадинов бяха сътрудници на дъщеря ми Теодора за построяването на жилищната кооперация на ул. „Константин Фотинов“ №37. Там уговорката им беше те да получат по един жилищен етаж с мазе, а тя – един жилищен етаж плюс целия сутерен.

Сградата и локацията са скъпи и за завършването й, Ангел и Станимир взеха заем от дъщеря ми. Имаха уговорка срещу паричния заем да получи 3 апартамента в новостроящия се от Станимир и Ангел курортен комплекс в Лозенец, община Царево.

Голяма част от този курорт вече е построена, това са къщи с отделни апартаменти за гости. Рагевски е искал да заличи следите от тази уговорка и затова погуби дъщеря ми. Призовавам вътрешния министър Бойко Рашков да следи какво ще свършат неговите подчинени в Бургас, за да излезе всичко на бял свят.

Аз нищо за себе си не очаквам. Наследство на мен не ми се полага, но мисля за внучката си Християна (дъщеря и единствено дете на Теодора Бахлова- б.а.). Тя е без работа, а и не е длъжна тя да ме издържа.

Другият съучастник на Станимир Рагевски в убийството на Теодора – готвачът Деян Дичев съм го виждала няколко пъти в ресторантите, които ръководеше. Теодора ме е водела на вечери в неговите заведения, не съм очаквала, че този човек може да е забъркан в такова дело.

Но тук искам да кажа, на въпроса ви дали съпругата на Рагевски – Елена, е знаела с какви престъпления се занимава той, няма как да не знае. Тя се интересуваше от всичко, което се случва между Теодора и Станимир. Ревнуваше го от Теодора, а аз мога да ви кажа, че между тях интимности не е имало, само бизнес“, казва през сълзи възрастната майка.

Малко преди да се разделим с нея, в двора на старческия дом, тя внезапно и твърдо заяви следното:

„Съобщете на Елена Рагевска, че трябва да освободи апартамента на ул. „Александър Стамболийски“ №42, срещу Младежкия дом (на този адрес на 9 август, около обед, криминалисти арестуваха Станимир Рагевски. Имоти в тази жилищна кооперация се водят като седалища на няколко фирми, свързани с него и счетоводителката му. Тук е и семейното жилище на Елена и Станимир Рагевски – б.а.).

Този апартамент се полага на мен и на внучката ми – той е наш и Елена Рагевска го знае много добре“.

След което г-жа Стоянка Бахлова допълни, че собственото ѝ жилище на ул. „Оборище“ №38, което на времето е купила със съпруга ѝ Ненко, преселвайки се с двете им дъщери Теодора и Таня от Ямбол в Бургас, всъщност от доста време по нотариален акт се води на друго лице. Това лице от известно време я притискало да освободи завинаги малкия едностаен апартамент на първия жилищен етаж на ул. „Оборище“ №38. Лесно е да се досетим, че бащиният дом на Теодора Бахлова е бил сред прехвърляните масово имоти на близки нейни приятели, когато започнала да я притиска банковата и строителна криза в периода 2009-2011 г.

Обръщението на възрастната г-жа Бахлова чрез медията ни към Елена Рагевска със сигурност има скрито послание – да се досети, че в публичното пространство предстои да излизат още много нелицеприятни неща.