„Синът ми е убит и сега се опитват да покрият случая!“. 

Това обяви Мария Георгиева, майката на Марин, който бе открит мъртъв на метри от психиатричната болница в Раднево, откъдето се твърди, че е избягал преди два месеца и половина, съобщава Флагман.бг

Според Мария Георгиева е много вероятно единственото й дете да е жертва на неуспешно експериментално лечение или тялото му да е използвано за донорство.

Съмненията й се засилват все повече, защото нямало ясно лекарство становище за смъртта на 25-годишния мъж. Самата тя не намирала и логично обяснение защо трупът на сина й е на метри от специализираното лечебно заведение.

Докато Мария и съпругът й Николай провеждат собствено разследване по случая с тях се свързват близки на други безследно изчезнали от психиатрични болници лица. Техните случаи удивително приличали на този на Марин. Близките им са обявени за изчезнали и след 3-4 месеца ги откриват мумифицирали, без възможност да се направи качествена аутопсия, която да покаже причината за смъртта.

„Всеки ден, всеки час, всяка минута мисля за тази трагедия и не намирам друго обяснение. Убедена съм, че синът ми е убит. Издирвахме го 74 дни, но от него нямаше и следа, докато не ми се обадих, за да ми кажат, че са открили тяло на мъж на възрастта на Марин до психиатрията в Раднево.

Беше ми много трудно да вляза в моргата, но събрах сили. Тялото на Марин бе мумифицирано, а ръката му откъсната. Кожата му бе кафява. Не пожелавам на никого да види собственото си дете по този начин. Беше най-тежкият момент в живота ми!

За съжаление съдебният лекар така и не успя да отговори на въпросите ми. Каза ми, че вътрешностите му са проядени от ларви и бактерии, няма следи от огнестрелни рани или пробождания и нищо повече“, разказа Мария.

Тя не може да си обясни и какво прави тялото на Марин до психиатрията. Признава, че досега синът й два пъти е бягал от болницата, но винаги се е прибирал вкъщи. Нямало логика да остане месеци наред до самата ограда, да не го види никой  и да умре там, смята почернената майка.

„Това ще остане най-голямата загадка за нас. Започна разследване, дадохме показания, надяваме се истината да излезе наяве. Марин е единственото ни дете и го загубихме. Мъката ми е голяма, искам истината да се разбере. Дори и един човешки живот да спася, пак е нещо“, през сълзи каза Мария.

Мария и баща му Николай са го видели за последно на 17-ти юли, сряда. Били са на свиждане, Марин бил в добро състояние, щастлив и дори си говорили, че ще отидат на море, когато излезе от болницата.

Малко по-късно те разбират, че синът им е изчезнал. Обявяват го за издирване. Споделят, че са останали разочаровани от отношението на разследващите в Ямбол и Раднево, които им казали да си стоят вкъщи и да го чакат.

Още в началото подозирали, че нещо лошо се е случило с него, защото Марин знаел номерата на цялото си семейство наизуст, обикновено нямал мобилен телефон и често се налагало да се обажда, за да уведоми родителите си къде се намира. Очаквали го да се обади, но той така и не го направил.

Започнали собствено разследване, надявайки се, че ще стигнат до някаква следа.

 „Преди да влезе в болницата той си търсеше работа в Слънчев бряг. Имаше предложение да започне като охрана на платен паркинг. Заради това смятахме, че може да е там. От болницата също ни насочиха към Слънчев бряг – говорил бил, че искал да отиде там. За съжаление им повярвахме“, споделя днес почернената жена.  

С баща му са обиколили всички паркинги в Слънчев бряг и Несебър.  Попаднали са на крайно непочтен човек, който ги излъгал, че е видял момчето и поискал пари „за да почерпи полицаите да го потърсят“.  Грешната следа им дала напразни надежди, накарала ги да обходят всяко кътче в Несебър, Равда, Слънчев бряг, Свети Влас, Поморие, Бургас след което тръгнали към вътрешността на региона, но и оттам нямало следа.

В това време все повече хора се свързвали с тях, за да им кажат, че са изпаднали в идентична ситуация, близките им изчезвали от психиатрия и след това ги намирали мъртви. Това били хора от различни краища на България, а историите се повтаряли, което хвърлило в шок родителите му.

Всички, с които са разговаряли смятали, че става въпрос за злоупотреба с психично болни и провеждането на опасни експериментални лечения.