До Г-н Бойко Борисов и Народните представители.
Писмо от една майка на дете с увреждане до Г-н Бойко Борисов и всички народни представители.

Здравейте Г-н Борисов, здравейте уважаеми Г-да народни представители, как сте?
Добре ли си живеете във вечните ви лъжи в, които съм сигурна, че и вие самите си вярвате?

Знам, че живеете добре, взимате си големите заплати, лъжете народа години наред, тъпчете го, смазвате го, но важното е, че вие сте добре, нали така?
Децата ви и те са добре, нали? Усигурени са, имат добро образование, имат апартаменти осигурени от мама и тати, карат скъпи коли, джобните им пари са колкото една минимална заплата на нас обикновенните хора от народа.За съжаление ние не сме Богопомазани, като вас.Ние сме ниско долу, а вие ни гледате отгоре и ни мачкате без да ви пука много какво ни причинявате.
Аз съм една майка, една обикновенна майка на едно обикновенно дете с увреждане в България.Ще ви споделя, че съжалявам, че съм се родила и живея в Бълагрия.Знаете ли, колко много ми се иска да се махна, да избягам някъде много надалеч от България, някъде където ще гледат на мен и на детето ми, като на хора и ще се държат с нас, като с такива, а не като тук в България.Тук дете, като моето момиче Снежанка са хора второ качесто.Недъгави, увредени, чувала съм дори и грозните думи към дъщеря си, като олигофрен, идиот ит.н….
Не звучи хубаво, нито мило, нали?
Аз се мъча да свикна с тези епитети, мъча се да не обръщам внимание на тези обиди, но не мога.14 години не мога да се науча, за съжаление.Ако се науча ще е много по добре, ще съм по спокойна, ще съм и по щастлива и няма да страдам така, няма да ме боли, че тези грозни епитети са отправени към моята дъщеря.Снежанка е почти на 14 години.Тя е най красивото, невероятно и уникално дете на света.Болна е от Детска Церебрална Парализа, една коварна болест, която се впива в тялото и главата на този, който си е избрала.Една от жертвите и е и моята Снежанка.Дете, което не е ментално съхранено, но разбира всичко от заобикалящият я свят.Интересно и е всичко, има желание да се учи, да може да се бори.Бори се от първият миг в който се появява на този свят.Въпреки прогнозите на лекарите ни, тя оживява и се бори.Не се отказах от нея, взех си я.Избрах вместо да я захвърля в някой дом в, който сигурно вече можеше да не е между живите да си я гледам.Избрах да я обичам, да я закрилям, да се боря, да е щастлива, да е облечена, нахранена да живее достойно както заслужава всяко едно дете.Докато беше малка беше добре, беше лесно, но тя расте и продължава да расте, става все по голяма и голяма.Почти колкото мен е вече на височина.Сигурно се питате какво ли искам, защо ли ви пиша?
Пиша ви, защото ми писна, писна ми от това да се мъча, да прося, да моля, за доброто на детето ми.От две години съм подела благотворителна кампания за дъшеря си и се боря съвсем сама.Детето ми има дарителска отворена сметка има и дмс номер и, аз всекидневно се моля, моля, моля за милост, за съчуствие, за обич и разбиране.А, защо стигнах до тук да се моля и да се чувствам жалка, заради държавата в която живея.Заради вас уважаеми Господа, заради вас големите, на които не им пука за тази държава, а само за това да си напълните гушите, да сте сити и доволни.Писна ми!
Та бях тръгнала да ви разказвам колко ми е трудно да отглеждам дъщеря си в тази държава.Всички знаем колко много пари взимат майките на деца с увреждания.Двойни детски и някакви смешни интеграционни пари.От три години имам големият късмет да съм и по програмата “Асистент за независим живот“ и от там слава на Бога взимам малко пари 310 лв.Защо един месец не си размением парите със вас.Дайте на мен и дъщеря ми вашата голяма заплата, а вие вземете нашите пари помощи и живейте.Живейте да ви видя тогава за какво по напред ще ви стигнат?
Сигурно за вас са много парите, които получавам, 280 лв, които са детски, за лекарства и интеграционните, за това, че е 1-ва група инвалид до живот с придружител и още 310 от “Асистен за независим живот“.Общо 590 лв.Много пари.Всеки месец се чудя за какво по напред да ги похарча и даже ми остават и за следващият.Предполагам усетихте иронията ми в предното изречение.На месец ми отиват по 60, 80 лв за памперси, да не говорим, че харчим пари и за лекарства, които пие всекидневно.За съжаление имаме нужда и от дрехи и храна, за да живеем.А когато излезем на вън, като всяко едно дете, Снежанка иска сокче, сладолед, топка ит.н.Не си мислете, че понеже е второ качество човек, няма своите желания, предпочитания, мечти ит.н
Има ги и си ги устоява.Сигурно се досещате, че не мога и да почна редовна работа, защото трябва да си гледам детето.Ходи на училище, но това не ме успокоява, защото пак не мога да работя, а искам.Искам да имам пари, искам да се чувствам добре, да съм една млада жена със самочувствие, че сама си изкарва парите, а не да проси от майка си пари, винаги когато реши да излезе на кафе или да хапне и да пиине на вън с приятели.Да ужаваеми Г-да и ние дето не сме Богопомазани имаме желание да живеем и да имаме пари, да се чувстваме добре, просто да живеем нормално.Но да не забравяме, че живеем в България.Една красива страна, но зле управлявана от хора, като вас, които освен да крадете и лъжете друго не правите.Замазвате ни очите, карате ни да ви вярваме, защото знаете, че сме овце и понякога сме принудени да го правим.Жалко за нас!
Искате ли да ви разкажа колко ми е трудно дори да изведа дъщеря си на разходка…
Тя много обича да е на вън и да се разхожда.Днес бяхме на вън, времето е топло и реших да се разходим .Свалих тежката си 20 килограмова количка на вън, после си изведох и детето.Качих го на количката и тръгнахме.Често бутам по 40 килограма, а когато е и топло на вън е просто страхотно, оставам без дъх и сили.Но нямам избир, това дете иска да е на вън.И се почва едно слизане и качване по бордюрите, защото никъде в София няма място където да е пригодено за инвалидни колички, няма платформи.Ами, ако ми се наложи да отидем в центъра, а на нас често ни се налага, тогава бихте ли ми обяснили как да стигнем.Може би пеша?
Защо питам аз автобусите ни не са пригодени за инвалидни колички, както и трамваите?
Как аз да си кача количката в автобуса, когато трябва да отида от място до място?
Обясненете ми моля ви?
Някой от трамваите за щастие имат ниска платформа за колички, но, ако не дай си боже не дойде такъв трамвай трябва да чакаме следващият.А и не си мислете, че много лесно се качва или сваля количката, защото от земята до платформата на трамвая е доста висока и трябва да си много здрав в ръцете, за да я повдигнеш 40 килограмовата количка със Снежанка.Но вие сте далеч от всички тези обикновенни неща на обикновенният човек и неговото онбикновенно ежедневие.Вие си живеете в своите големи палати, вечеряте хайвер и пиете скъпи вина, возите се в скъпи и лъскави коли и не знаете как се мъчат някой хора.Да не говорим, че не съм само аз майка на болно дете в България.Колко са много майките само да знаете?
Знаете ли, че съм принудена и да търпя подигравките и съжалителните думи на хората, когато се разхождаме на вън.Искате ли да ви кажа защо.Защото Българинът не е свикнал да вижда такива деца, като Снежанка на вън.Преди години те бяха затворени в домовете си, защото няма както споменах никакви условия да ги изведем на вън.И тези хора живееха и гледаха света от своя прозорец, затворени и самотни получавайки смешните си помощи и пенсии.Жалката истина.Радвам се, че поне имам късмета да живеем на първия етаж и ми е малко по лесно, когато излизаме.Трябва да се знае, че тези деца и хора са тук и са сред всички нас и тярбва да почнат да се приемат от обществото нормално, а не с погнуса и съжаление в очите.Колко ми е било гадно и мъчно, когато майка си дръпне малкото детенце запътило се към количката на Снежанка, дърпа го сякаш сме прокажени и заразно болни.Защо трябва да търпя всичко това?
Защо тук в България различните деца не се приемат нормално, докога ще я има тази дискриминация към хората с увреждания?
Не е честно!
Найстина не е честно.Споделих ви за това, че за Снежанка тече благотворителна кампания, споделих ви и, че прося и се унижавам постоянно и търпя недоверието на хората, обидите и обвиненията, че съм поредната измамница.Не не съм измамница, събирам пари, за да лекувам детето си, за да е малко по добре, за да се подобри нейното сътояние.Защото тя го заслужава, заслужава го всяко едно дете, като нея.Два пъти фонда за лечение на деца ми отказва помощ със извинението, че едното лечение било експериментално, а другото се предлагало и в Бълагрия.
Имах късмета да събера парите и да заведа детето си на рехабилитация в Полша и разликата я видях веднага.Там децата са най важни и работата с тях е на първо място.Там се работи, а не се пуши, говори по телефон и тези 40 минути или час да изтичат във сладки приказки, а не в раздвижване на детето.Там по час и половина на ден и беше рехабилитацията да не говорим за останалите процедури, които също са свързани със раздвижването и, плюс включено плуване всеки ден.Къде тук в България го има?
По 10 дни в месеца ни се отпуска за рехабилитация, а следващите 20 дни какво да правим, като нямаме пари? Един рехабилитатор взима от 20 до 40 лв на рехабилитация.Но детето ми има нужда и от логопед, психолог, за да може да се развива.За да може да израства психически и физически.Хубаво би било да имах възможност да я водя и на конна езда, както и на плуване, но уви, нямам пари, не ми стигат.Сега ще ви направя груба сметка, по колко пари ми трябват на месец за Снежанка.150 лв на месец за плуване, 400 за рехабилитация.240 лв за логопед, 240 за психолог и имайте предвид че всички ми взимат малко по малко , защото знаят, че парите съм ги изкарала от кампанията и.Колко правят 1030 лв, а аз колко получавам от държавата 590 лв.Ами памперсите, лекарствата, дрехите, храната ит.н Унизително е да си жена на 33 години и да ходиш и да молиш всеки път майка си да ти даде пари, защото видиш ли и ти си млад човек и имаш нужда да излезеш и да седнеш някъде, понякога дори и да си пиинеш и да се утешиш със чаша вино, че може би някой ден всичко ще е по разлчино…

От няколко месеца в къщи ни посещава рехабилитатор и логопед и благодаря на многото добри хора, които ми повярваха и даряват пари за Снежанка, кой със дарителски смс с текст DMS SNEJANKA на цената на 1 лв, кой, като преведе парички в дарителската и сметка, (Дарителските сметки на които всеки, който има възможност и желание да помогне са в банка ДСК:
BIC: STSABGSF
BGN: BG96STSA93000019280216-лева
EUR: BG79STSA93000019280231-евро
USD: BG63STSA93000019280228-долари
Титуляр на сметката: Снежанка Баръш Мустафова
PayPal: [email protected]),но се намират прекрсани и добри хора и благодарение на тях аз мога да си позволя лукса да се работи със детето ми.

Освен това също благодарение на тези прекрасни хора два пъти бяхме на лечение в Израел и един път в Полша, а скоро заминаваме и за Украйна.Защо вие уважаеми Г-да не помогнете на Снежанка и на всички останали деца?
Защо веднъж не помислите и за нас простосмъртните.Почнете да ни уважавате и тогава и ние ще ви уважаваме.Съвсем наскоро получихме поредният удар под кръста, поредната подигравка.Говоря за онези 50 лв с които решихте да подпомогнете мен и всички останали майки на деца с увреждания.Ама как не ви е срам питам аз?
Кажете за какво по напред да ги похарча тези големи пари.И понеже сме научени да се борим, защото нямаме друг избор се борим както можем.Търсим помощ от фондации, но и там си е ебало майката….
То са документи, изисквания, а най накрая и те ти се изсмиват в очите, че не е възможно на този етап да те подкрепят, тъй като еди какво си….
Смешна работа, жалка работа, това е България!
Слави Трифанов изпя една песен за държавата ни и всичко което изпя в нея е истина.“НЕМА ТАКАВА ДЪРЖАВА“
Имаме си метро вече, ей каква радост.Ама радоста ми беше кратка.Често асансьорите са развалени и какво, как да слезна до под земята с огромната ми тежка количка и дете?
Но отново на никого не му пука и дреме.
Искам уважаеми Г-да това мое писмо да стигне до вас, да го прочетете и да се замислите, моля ви поне веднъж се замислете в този ви живот, как живеем ние обикновенните хора.Как се мъчим, как се борим, докато вие сте добре.Престанете да лъжете, да ни мачкате, и тъпчете.
Аз съм просто една обикновенан майка от народа, която е уморена и възмутена от всичко в държавата в която живее.Една майка на едно дете с увреждане, Снежанка!
Анна Дамянова…..

*Писмото е публикувано без редакторска намеса.