Магистралата Хемус на Бай Тошо е от Джъмбо до никъде.

Нататък е разораната целина.

И след Ябланица започва орането. Полигон за изпочупване на колите. Важи за двете посоки - към Варна и към Русе.

Няма никаква маркировка; пътят е амортизиран до неузнаваемост; шофирането на тъмно е руска рулетка; повечето селяндури са се изхитрили да регулират по един фар на трошките си да свети на дълги, да му е лесно на него; пак повтарям - никаква маркировка!

Няма мантинели, има храсталаци, които са като тунел, докато се друсаш по въргите и дупките, и ти падат пломбите по "първокласното шосе"; всевъзможни джигити, пернишки тип, изпреварват на сляпо; никакъв контрол още на техническите прегледи за регулирането на фаровете; да не говорим за шмекерите шофьори на ТИРове.

Там професионално са повдигнали светлината на десния фар. Но някои са объркали с левия. Нищо не виждаш. Караш и чакаш да ти се размине.

Да не пропусна врачанските джигити до разклона за Ботевград. Те са по-пустиняци и от перничаните.

А на така наречената магистрала от Ябланица до София се кара само на дълги. То така си карат и извън "магистралата". С евентуален умисъл.

Обществената максима "да се научим да живеем заедно" е деструктурирана. Няма такова нещо!

Няма нужда да си социолог. Просто поиграй на рулетката.

Ако се прибереш жив в София, сподели.

Автор: Богомил Бонев