Предизборната кампания е на старта си. Европейският вот е важен не просто сам по себе си, а и като предвестник на процесите в страната. С изключение на първите избори през 2007 г. винаги е било така – две години по-късно победата на ГЕРБ възвести краха на тройната коалиция, същото се случи и през 2014 г. по отношение на двойната (БСП-ДПС). Сега залозите са обратни – ще се сгромоляса ли ГЕРБ, за да бъде заместена от БСП.

Двете партии са полюсите в координатната ни политическа система, дилемата е „или – или“.

Любопитно е как те съставиха листите си. Имаме новина, основно от БСП, пише Диян Божидаров за Вестник СЕГА.

Първо да си припомним кои бяха водещите им кандидати за Европейския  парламент (ЕП) предишни години. Душана Здравкова, Владимир Уручев, Румяна Желева, Николай Младенов, Петя Ставрева издигна ГЕРБ  през 2007 г. БСП заложи на Кристиян Вигенин, Илияна Йотова, Маруся Любчева, Атанас Папаризов, Евгени Кирилов. През 2009 г. социалистите добавиха в челните места Ивайло Калфин, в другия лагер изгряха звездите на Мария Неделчева (днес Габриел), Андрей Ковачев и Емил Стоянов. След пет години при БСП избираемите места заеха Сергей Станишев, Илияна Йотова, Георги Пирински, Петър Курумбашев и Достена Лаверн. ГЕРБ пък разнообрази вече познатите фигури с Ева Паунова (Майдел след сватбата), Емил Радев, Андрей Новаков, Адем Асимов, водени от Томислав Дончев (преференцията пообърка подрежданията). С малки изключения  - Здравкова при първия вот за ГЕРБ и Лаверн на последния за БСП, това бяха чисто партийни листи. Лицата бяха всеотдайни функционери на голямото политическо тяло, като при формацията на Борисов нямаше еднопартийност – с официална коалиция или без, в ЕП се изпращаха седесари като Младенов, Стоянов и земеделката Ставрева.

В този смисъл днес при ГЕРБ няма изненада. Габриел, Ковачев, Новаков, Майдел, Адемов и Александър Йорданов от СДС продължават партийната и коалиционна традиция в листата. Сюрприз, но единствено с оглед на вътрешните интриги, е задното място (чак седмо) на бившия министър по Европредседателството Лиляна Павлова. Като изключим нея и „динозавъра“ Йорданов, избирателят има проблем с претендентите - подминава ги по улицата, защото не знае или се обърква как изглеждат. Добре обаче ги познава Цветанов. Идеята на такава листа е ясна: важен е общият партиен механизъм, не индивидуалните популярност и харизма; важно е да вършат работата на ГЕРБ в ЕП, да са познати на партньорите там; защо да се променяме, след като винаги бием. Споменатият вече Йорданов ползваше велик лаф в силните седесарски години: „И магаре да издигне СДС, ще спечели!“. Логиката на ГЕРБ днес е същата: лицето на партията винаги е бил Борисов, магаретата печелят чрез аурата му, опашката им се подпира от добре смазаната каруца на Цветанов. На фона на досегашните успехи трудно в тази стратегия може да се намери слабо място. Казано на шега, ГЕРБ изневери единствено на принципа да кандидатира моми, които после се задомяват в старата част на Европа.

При БСП е доста по-различно. В първата петица три от имената са външни за партията – Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Иво Христов. По-назад в листата е и Велизар Енчев. Като изключим „милениумката“ Пенкова (самата тя твърди, че е член на БСП от 12 години, а ако е вярно, е било фиктивно), с другите очевидно се цели широко „народно“ отваряне - тъй както го разбира лидерът Нинова. Акцентира се върху популярността (всичките са били телевизионери), мах със своеобразно гражданско ветрило. Идеята е да теглят листата. Тук има един много интересен момент, свързан с най-обсъждано име – Иво Христов. Макар да бе журналист преди да оглави кабинета на Румен Радев, той не бе чак толкова популярна личност. С непрекъснатите лични атаки (работел за Русия, за БСП, атакувал Борисов чрез речите на Радев и т.н.) ГЕРБ не само го направи известен, но и позиционира срещу себе си – услуга за всеки инакомислещ човек. В този смисъл партията на Борисов си стори лоша услуга, работейки за популярността на интелигентен човек като Христов, пристанал сега на БСП.

При толкова много натрупани загуби подходът на Нинова също изглежда логичен, но и тук не минава без своеобразни магарешки истории. Като публицист Христов бе сред най-яростните критици на БСП от позицията на „автентичното ляво“, сега е в листата й, без тя да е станала сантиметър по-лява. Енчев бе патриотично ляв, но и неговата „Българска сириза“ приключи в скута на Нинова.

Друго едно ляво крило – Александър Симов (член на едноименната фракция), отдавна не вкарва голове на ръководството на БСП, пази вратата му. Всичко това не показва само таланта на Нинова да приобщава опонентите, но и поставя под въпрос моралните достойнства на съответните лица. Другата подобна „гражданска листа“ е на ВМРО - с Андрей Слабаков, Александър Урумов и генерал Шивиков. Вижте какво се получава – дълго време тези хора дефилират като независими граждани, бунят, акумулират, направляват обществена енергия (данъци, конвенции, антиромски протести…) в качеството си на свободни от партии личности; те даже са алтернатива на познатите партии!; в един момент финишират в… листите им. Като при билярд – топката се джурка уж хаотично, но е точно прицелена и в един момент пада в джоб – партийния. Като награда. Или смяна на поста. Или просто е пристан за уморената от търсене на „правдини“ душа. Каквато да е причината, всичко това е огромен стар проблем за т.нар. българско гражданско общество.

Хубави или лоши, това са листите на двете водещи партии. Чия тактика ще успее, не се знае. Разпределението на бюлетините зависи най-вече от наличието или отсъствието в кампанията на скандали като „Апартаментгейт“. Логиката сочи, че ГЕРБ ще търси партиен сблъсък („Комунистите са виновни“, „Спират им фондовете“, „Ние строим, те рушат“…). БСП – личностен („Вижте нашите хора – с биография, умни, не като техните марионетки“). Какъвто и да е резултатът, най-сигурното е, че 17 души, някои нови, други – стари, ще получават 5 години по 13 000 евро месечно, за да ни представляват. Струва си - и да бъдеш магаре, и независим гражданин.