„Междузвездни войни - Силата се пробужда" набра страшна скорост още в първата седмица на премиерата си и у нас.

Епизод VII на легендарната сага, случваща се „преди много години в една далечна галактика..." пробуди със страшна сила страховита носталгия във вид на копнеж по младостта, пише Всеки ден.

Проблемът е, че в новия, чакан години наред епизод на Star Wars, някогашните млади главни герои, днес за новото поколение са вече истински старци, макар и симпатични.

19-20-годишни студентки преди близо 40 години, когато се появява лентата, през последната седмица са на кино с порасналите си деца и дори с внуци. А наследниците се дивят как мама или баба подсмърча и си бърше сълзите зад очилата за триизмерно виждане, виждайки и себе си в остарелите Люк Скайуокър, Принцеса Лея, Хан Соло.

На последния, в чиято роля е холивудската звезда Харисън Форд, остаряването всички са го следили постепенно през годините. При не чак толкова популярните Марк Хамил - Люк, и Кари Фишър - Лея, обаче въздействието на иначе най-нормалната промяна с годините е поразяваща.

„Просто сме пораснали, живели и остарели с този филм. Което обаче отчитаме чак сега, в Епизод VII, когато ни показват, че и любимите ни герои са живели и остарели", философски коментират зрители.

На всичкото отгоре точно тия дни Марк Хамил цъфна у нас във връзка с филмов проект. И всички видяха джедая Люк Скайуокър на 64 години - по телевизията от Киноцентъра в Бояна.

Минали са точно 38 години от премиерата на филма „Междузвездни войни" през далечната почти като галактика 1977 г. - на 25 май. И 37 години от появата на лентата в България през март 1978 г.

Чудо невиждано! Което тогавашните юноши обясняват сега на днешните тийнейджъри, които мигат неразбиращо, свикнали премиерите в киното по света и у нас да са едновременно. Изобщо не бяха. Ако култов западняшки филм влезеше у нас, то му трябваха поне три години време.

Доказва го и фактът, че Star Wars бе пуснат в Москва, в тогавашния СССР, чак през 1983 г. - по времето на т.нар. перестройка, няколко години преди да се срути социализмът в Източна Европа.

Как така „Междузвездни войни" дойде толкова рано у нас навремето? Защо България се оказа първа в соцлагера, която пусна джедаите? Историята е любопитна и малко известна.

Известният историк траколог Александър Фол, който през 70-те години на миналия век е дясна ръка в Комитета по култура на шефката Людмила Живкова, е в дъното на направо историческия пробив. Заедно с американския посланик през онова време Реймънд Гартхоф, оглавявал мисията на САЩ у нас от 1977 до 1979 г., с назначение от президента Джими Картър.

Дипломатът написа интересни спомени за този период от кариерата си. И точно в тях лъсва истината и за Star Wars. Гартхоф идва в София със славата на познавач на социалистическия свят. Тодор Живков добре е информиран за това и още при връчването на акредитивните писма го провокира: „Вие сте известен експерт по руските ракети, но в България такива ракети няма да намерите...".

Софиянци виждат първите кадри от „Междузвездни войни" на фотографии на витрините на американското посолство, което тогава е в центъра на столицата, зад сградата на БНБ. Мястото е много притегателно, снимки зад стъклата непрестанно показват как се живее зад Океана. Минаваш, зяпаш и продължаваш под зоркото око на вечно присъстващата там милиция.

Но джедаите успяват да прескочат милиционерите. Когато през 1977 г. Холивуд пуска филма „Междузвездни войни", американските дипломатически мисии по света се опитват да организират премиери. В соцлагера обикновено усилията им удрят на камък за такива неща.

Посланик Гартхоф обаче прави стратегическа маневра. Американецът успява да убеди заместник-шефа на Комитета за култура проф. Александър Фол, с когото си имали приказката, филмът да бъде купен и показан на български екран. Той пък работи по въпроса директно с тогавашната си шефка - министъра на културата Людмила Живкова.

Твърди се, че филмът е представен пред щерката на Бай Тошо като екранизирана приказка за вечната борба между доброто и злото с висока културно-художествена стойност, без никакви елементи на „вражеска пропаганда".

Оказва се обаче, че други подчинени на Людмила „натопили" американския филм, твърдейки, че в злото е закодирана препратка към соцлагера. Най-лошият герой, предводителят на тъмната страна на силата, имал лазерен меч, светещ в червено. А добрите - джедаите, били със сини.

Все пак Людмила Живкова не се поддала на такива подробности в стремежа си да е иновативна и пуснала преди 37 години джедаите по екраните у нас. По-малко от година след премиерата в САЩ.