Срещнах Богдан на един летен лагер. Бяхме 16-годишни и си мислехме, че това е просто летен флирт.

Бягахме нощем от станцията и се целувахме дълго сред дюните, а през деня се криехме от всички в станцията и се прегръщахме дълго. Когато дойде време да си ходим, а ние бяхме от различни градове, аз му пъхнах едно писмо в сака. Бях написала: „Боги, благодаря ти за това изживяване! Беше най-красивото нещо, което ми се е случвало досега и се надявам, че ти също няма да го забравиш. Наивно е да си мислим, че може да се срещнем отново, затова ти пожелавам щастлив живот и да срещнеш момичето на мечтите си.“

Когато се прибрах вкъщи, първите дни главата ми беше замаяна от всичко случило се. След това обаче летните дни се заточиха скучни и горещи и започнах да усещам празнота. Не вярвах, че ми липсва Богдан, а и не мислех за него. Бях си забранила тази мисъл. Един ден дойде писмо от него: „Маги, аз вече срещнах момичето на мечтите си.“

Заболя ме. Кога се прибра, кога го срещна... Вярно, че нашето беше само флирт и целуване между дюните, но пък толкова бързо да си хареса друга... Заболя ме толкова, че го намразих.

Минаха няколко години. Често се сещах как ме накара да се почувствам Богдан през онова лято. Започнах да сменям гаджетата си като носни кърпички. Употребявах ги, връщах им за това, което той ми беше сторил. Един ден пристигна още едно писмо от него: „Маги, не мога да те забравя, искаш ли да се срещнем сред дюните отново?“

Изпитах облекчение. Дори малка победа. Не му отговорих и продължих живота си.

След още няколко години срещнах съпруга си. Не бях влюбена до ушите, но го харесвах много – беше внимателен и ме обожаваше. Преместихме се в друг град, сключихме брак и забременях веднага. Когато отидох да раждам сина си, попаднах на нощния дежурен екип в болницата. Докторът, който щеше да изражда детето ми, се казваше Богдан М. Да, това беше моят Богдан.

Докато раждах сина си, сякаш целият свят се обръщаше в утробата ми. Знаех, че от този момент вече нищо няма да бъде както преди.

На следващия ден помолих съпруга си да не идва. Не можех да го погледна в очите. Изведнъж, след 10 години, аз бях осъзнала, че не съм спирала да обичам друг човек. Човека, който изроди детето ми. Богдан издебна момент, в който бях сама в коридора и дойде да разговаря с мен. Разказа ми, че съм го попарила, когато съм му написала, че е наивно да мисля, че ще се срещнем отново. Разказа ми, че „момичето на мечтите му“ съм аз и в продължение на 10 години не е спирал да ме обича.

Днес вече съм разведена. Не можех да продължа живота си така, при положение, че цялото ми същество ме теглеше към живот с мъжа на моите мечти. Да, ние се срещнахме като деца и аз родих момче от друг мъж, но понякога животът организира нещата така, че макар и късно да си вземем уроците и да получим шанс да постъпим правилно.

Днес с Богдан и моето дете правим малки крачки към това да се превърнем в семейство. Съпругът ми прояви разбиране и вярвам, че той също ще срещне по-подходящ човек за себе си. Защото любовта е по-важна от всичко.