Една история на 18-годишно момиче от Варна.

Аз съм момиче на 18 от малък град близо до Варна. Реших да споделя моята история, защото малко са хората, които могат да ме разберат.

Преди половин година се запознах с едно момче. Харесах го от пръв поглед. Всичко в него - лицето, тялото, гласа. Проблемът е, че той е турчин. Опитвах се да подтисна чувствата си, защото знам отношението на родителите ми, но те бяха по силни от мен. И той ме е харесал веднага и така решихме да пробваме. Заедно сме вече от 5 месеца, но постоянно имам проблеми с родителите ми. Щом майка ми се запозна с него и видя що за човек представлява го хареса, но под влияние на баща ми тя отново се обърна срещу мен.

Отначало пазехме връзката си в тайна, но както вече казах живея в малък град и е невъзможно да пазя такова нещо в тайна.

Щом се прибера вкъщи започват и проблемите - крясъци, викове, обиди и т. н. Повечето от роднините ми се отдръпнаха и казаха, че не съществувам за тях. Не ми дават пари, забраняват ми да се виждаме, стояла съм вкъщи с дни. Знам, че всеки си има принципи, но аз съм вече на 18 и поне имам право да избирам кои хора могат да бъдат част от живота ми. Това е лично мое решение и би трябвало да го уважат. Да искат да се разделя с него заради техните принципи е твърде много!

Повечето от вас ще кажат "твърде малка си да знаеш какво е любов; ще срещнеш друг; толкова ли се свършиха синовете на България".

Искам само да кажа, че това, което не можем да си изберем, е кого да обичаме и без кого да не можем. Трябва да ти се случи, за да го разбереш. От както го познавам не съм открила нито една лоша черта в характера му, той е момчето, за което винаги съм мечтала и от страна на родителите ми е твърде егоистично да ми го отнемат, затова избирам да се боря за любовта си.