Увеличението на МРЗ води до ръст на заетостта, убеден е икономистът

"Минимална работна заплата (МРЗ) в размер на 933 лв. е най-малкото, което заслужава българският работник. Увеличението е стъпка в правилната посока, но ние ще настояваме за повече". Това каза главният икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и директор на Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов, предава БТА. Преди дни Проектът на Постановление на Министерския съвет за определяне на размера на МРЗ за страната от 1 януари 2024 г. беше публикуван за обществени консултации. За тази година МРЗ е 780 лв.

Предложението за 933 лв. всъщност изпълнява механизма, разписан в Кодекса на труда след направената промяна в началото на тази година, посочи Костов. Предходният парламент гласува МРЗ за страната за следващата календарна година да се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Костов обаче припомни, че още тогава синдикатите са настояли да се запише размерът на МРЗ да бъде поне 50% от средната брутна заплата, а не точно 50%. Затова и при предстоящото обсъждане на държавния бюджет за 2024 г. от КНСБ ще искат "формулата да бъде довършена, като над тези 933 лв. се договори тест за адекватност, макар и плавен, който да отразява в крайна сметка покупателната способност предвид инфлацията".

Костов подчерта, че МРЗ трябва да гарантира достоен стандарт на живот. Увеличението на МРЗ води до ръст на заетостта, убеден е икономистът. И добави: "Минималната заплата трябва да стане адекватна, за да може, като си платите данъците и осигуровките, да ви гарантира достоен стандарт на живот".

По думите на Костов се очаква проектите на Закон за държавния бюджет, на бюджет на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. да влязат за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество в средата на октомври. Именно тогава ще се разисква и размерът на МРЗ, посочи той.

Директивата за адекватни минимални работни заплати

За синдикатите остава важно транспонирането на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Все пак директивата касае и колективното трудово договаряне, не само минималното заплащане, посочи Костов. Той каза, че Междуведомствената работната група за транспониране на директивата към Министерството на труда и социалната политика (МТСП) не се е събирала скоро.

От пресцентъра на социалното министерство уточниха, че междуведомствената работна група е създадена в началото на 2023 г., като са проведени досега три заседания. "Предвид новия политически кабинет на МТСП и с оглед предстоящия срок за транспониране на Директивата (до ноември 2024 г.), дейността на междуведомствената работна група предстои да бъде подновена, а съставът ѝ – актуализиран", отговориха от ведомството.

МТСП е инициирало процедура по актуализация на състава на членовете на междуведомствената работна група, която все още не е приключила, казаха още от министерството.

За възможността за МРЗ по региони и реакцията на бизнеса

На въпрос относно мнения, изказани в публичното пространство, за възможността размерът на минимална работна заплата да се определя по региони, Любослав Костов каза, че тази идея не е добра. Според него това може да доведе до обезлюдяване на малките населени места в страната. Икономистът даде пример, че за жител на Кюстендил ще е по-добре да пътува, но да работи в София за повече пари, ако има диференцирана МРЗ по райони.

„Проблемът е, че просто бизнесът е свикнал да поддържа ниска цена на труда и да обяснява това с пазарната икономика“, коментира той във връзка с възраженията на бизнеса за предложения размер на МРЗ за догодина.

Преди дни Съюзът за стопанска инициатива посочи в позиция, че предложението за увеличение на минималната работна заплата с над 150 лв. засяга поне 20 на сто от наетите у нас и ще се отрази негативно на работодателите в малките населени места и в сектори с ниска добавена стойност. На среща със социалния министър Иванка Шалапатова през юли от Българската стопанска камара посочиха, че е необходима отмяна на възприетия подход в Кодекса на труда за автоматизъм при определянето на МРЗ.