Човек не знае какъв въпрос ще се падне. Това са въпроси, които или знаеш, или не знаеш. От едно ниво нататък няма логика, заяви журналистът

Любомир Лазаров е роден в София, завършил е българска филология. По професия - журналист. Казва, че най-голямото му постижение са двете му деца. Дядо е и на четирима внуци. Почитател на операта и на английското футболно първенство. Не се определя като човек на риска.

Любомир Лазаров стана първият участник в „Стани богат“, който успя да стигне до върха и да отвори въпроса за 100 хиляди лева. Знанието и ерудицията го заведоха до този исторически успех.

Той се отказа на последния въпрос, но си тръгна от „Стани богат“ с рекордната сума от 50 хиляди лева.

„Първият човек, който ми се обади, беше едно младо момче от Кюстендил, с което преди пет години лежахме заедно в „Пирогов“. Той ми звънна по телефона“, сподели Любомир Лазаров, който седна на стола в предаването „120 минути“ по bTV.

„Внуците са много щастливи, особено малкият, който беше в студиото“, добави той.

„Човек не знае какъв въпрос ще се падне. Това са въпроси, които или знаеш, или не знаеш. От едно ниво нататък няма логика. Последният въпрос, на който отговорих, се оказа най-лесен. Аз познавам произведението на Данте Алигиери „Ад“. Познавам го от дете“, обясни Лазаров.

„Ад“ съм го учил веднъж в училище и след това в университета. Даже съм го преподавал в краткия ми стаж като преподавател в гимназията“.

Защо е използвал жокер на въпрос, чийто отговор е знаел?

„Внукът ми беше неизказано щастлив, че баща му ми е помогнал да отговоря на въпроса на такава висока позиция. Аз бях сигурен, че синът ми ще отговори. Другото е, че когато си стигнал такова ниво – да остават два въпроса, трябва да останеш сам и насаме с въпросите. Оставаш сам – знаеш или не знаеш. Не съм се колебал дали да стрелям. Не съм хазартна личност. Признах, че не го зная и приключих играта. Михаил Билалов беше много разочарован, сигурно и други“, коментира журналистът.

След образованието

„Аз завърших през 1978 година. Всички, завършили, подлежаха на разпределение. Когато отидох в отдел „Просвета“, те ми казаха, че ще ме пратят в логопедическото училище в Самоков. Аз им казах – „Завършил съм българска филология, а не специална педагогика, за да мога да бъда учител в логопедическо училище. Благодаря“. Тогава не беше строго, както преди това. Пуснаха ме“, спомня си Любомир Лазаров, който започва работа като коректор във вестник „Земеделско знаме“.