Публикуваме коментар на Любо Огнянов по повод изборите за кмет на София:

"ДА БИЕШ ЦЕЦКА, НЕ Е КАТО ДА ПОБЕДИШ ФАНДЪКОВА. ИЗБОРИТЕ СА САМО НАЧАЛО НА ПРОЕКТА "МАЯ МАНОЛОВА"

Безспорно през следващите два месеца най-обсъжданата тема ще бъдат местните избори. След като на европейските избори БСП не успя да сложи началото на края на управлението на ГЕРБ, социалистите изместиха деня на голямата промяна за началото на ноември, когато е втория тур на местните избори.

А бойното поле на този титаничен сблъсък е София. ГЕРБ заложи на Йорданка Фандъкова, която управлява столицата през последните десет години. Срещу нея БСП ще противопостави едно от бившите си остриета Мая Манолова. Кристално ясно е, че се търси ефекта „Румен Радев”. Фигура, която може да събере периферни гласове, които не са заключени в твърдите ядра на партията.

Разликите обаче между настоящия президент и Мая Манолова са огромни. По време на номинациите за кандидат-президент на социалистите, най-много гласове събра отново Мая Манолова. Това няма как да изненадва никого - тя беше и продължава да бъде едно от най-разпознаваемите лица сред социалистите.

Румен Радев беше непознат, но парадоксално, българите обичат да дават доверието си на нови и дори непознати лица. Радев пикира на политическата сцена, а хората, които го номинираха залагаха не толкова на социалистическа харизма, доколкото съществува такава, а на романтичното традиционно позитивно отношение в обществото към армията.

Срещу него беше издигнато най-нехаризматичното лице на ГЕРБ. През годините, откакто беше във властта Цецка Цачева, като че ли се превърна в символ на неодобрението към парламента. Институцията, която управлява в България, но традиционно е с един от най-ниските рейтинги.

Трудно ми е дори да определя кой образ в ГЕРБ беше по негативен – този на Цецка Цачева или на Искра Фидосова. Сега и двете са в политическата история на ГЕРБ.

И тук идва може би закономерния извод – да победиш Цецка Цачева не е като да се изправиш срещу Йорданка Фандъкова. Вярно и президентските и местните избори са мажоритарни. Но теренът е различен. Докато на президентските избори гласува цялата държава, за кмет на София гласуват само софиянци.

Въпреки, че в града живеят хора от всички градове. София е дясна крепост от падането на Тодор Живков. Тук заплатите са по-високи, възможностите по-големи, безработицата нищожна. Нито един от кандидатите не може да си позволи да води креслива кампания без аргументи, а само с кухи помпозни фрази, които галят ушите на необразованите перманентни бунтари. Парадоксално, но местните избори може да се превърнат в истински капан за настоящото ръководство на БСП.

Ако Мая Манолова спечели София, това ще бъде пробив, който левицата не е успявала да реализира 30 години. А човекът, който го осъществи, ще може да претендира за следващата стъпка. Премиерски пост. Дали той ще мине през лидерското място в БСП? Възможно е. Но е възможен и друг вариант.

Да се създаде ново политическо движение, което да обезличи БСП. Дори при загуба, това може да е само първата стъпка от проекта "Мая Манолова". Справка - Меглена Кунева загуби президентските избори, но създаде партия и влезе във властта. Ако Манолова загуби изборите, това ще бъде използвано от опозицията на „Позитано” да поискат смяната на лидера заради загубата на парламентарните, европейските и местните избори.

Пред изпитание ще бъде и ръководството на Демократична България. Техният неразпознаваем кандидат не може да разчита, че може да победи на крилата на съжалението, което предизвикаха публикуването на онези снимки на неговата приятелка. На дясното поле играят още Борис Бонев от „Спаси София”, организация, която разчита на репортажи за счупени плочки и разместени павета и наистина нелепата кандидатура на Десислава Иванчева.

Казвам нелепа, защото в един запис тя сама казва за себе си, че е малко куку. Драмата идва оттам дали ръководството на Демократична България в ослепяващата си страст да свалят ГЕРБ ще направят неописуемата грешка да призоват електората си да подкрепи левия кандидат. Защото не ми се вярва хората, които традиционно гласуват за старата десница, да подкрепят Мая Манолова. Дори ако бъдат призовани от Атанас Атанасов или Христо Иванов.

Националистическият вот отново ще се концентрира в кандидата на ВМРО. Ако това е Красимир Каракачанов или Ангел Джамбазки няма да е много честно, защото нито един от тях няма да напусне поста си, а включването в кампанията ще бъде само буксир за гласове на първия тур. Да припомня, 2/3 от гласовете за Обединените патриоти на президентските избори за Красимир Каракачанов след това се насочиха към Мая Манолова.

Затова е интересно ще се дистанцира ли или напротив ще се приближи повече до БСП Мая Манолова. Ще успее ли Йорданка Фандъкова да убеди столичани, че не трябва да чувстват умора в избор на кмета, който ръководи столицата вече 10 години. Ще минат ли вляво старите десни и накъде ще поемат националистите.

Със сигурност отговорите ще получим на 3 ноември. Седмица преди 30-ата годишнина от началото на демократичните промени."