Историческият град Венеция съществува на ръба на двойна заплаха – докато той потъва, морското равнище се покачва, пише американското издание Los Angeles Times, цитирано от Агенция Фокус.

Тази реалност стана все по-ясна в последните дни, когато Венеция беше ударена от най-лошото наводнение от 50 години, причинено от почти двуметров прилив, който наводни площад „Сан Марко“, изпрати известните гондоли по тротоарите и заплаши средновековните, барокови и ренесансови произведения на изкуството и архитектура.

Щетите по града на каналите от второто най-лошо наводнение в документираната му история бяха оценени на милиони евро.

Подводната бариерна система, която трябваше да защитава италианския град не е функционална след 16 години строеж и похарчени повече от 5 млрд. евро от парите на данъкоплатците. Системата трябваше да заработи през 2011 г.

„По нея работиха поколение инженери (…). Никой не може всъщност да каже дали тя ще работи“, заяви Мехтилд Рослер, директор на Световния център за културно наследство на ЮНЕСКО в Париж. Центърът включва Венеция в своя списък за световно наследство, заради културното и историческо значение на града.

Системата е наречена „МОСЕ“ – акроним от италиански за експериментални електромеханически модули, но също така препратка към Мойсей – библейската фигура, разцепила Червено море. „МОСЕ“ трябва да представлява система от 78 подводни бариери, които могат да бъдат издигани, когато е нужно за да блокират прииждащите приливи, които иначе биха наводнили града.

Дори ако те функционираха, при сериозен прилив Венеция отново би била залята, но не 80% от нея, както се случи по-рано, а едва 12% от града.

Макар да е почти завършен, проекта не е дори частично тестван и на някои места бариерите дори са започнали да корозират. Освен това начинанието беше белязано от серия от корупционни скандали. Първоначалните разходи за него бяха изчислени като 1,5 млрд. евро.