Кметът на британската столица Садик Кан обяви българската общност за една от приоритетните в Лондон, която ще бъде подкрепяна и интегрирана, предава БГНЕС.

Дотук се стигна след активната работа на българския гражданин от Варна Нишан Джингозян, който от 18 години живее и работи в кметство Брент, Северо-западен Лондон. През последните години той е ръководител на общинската програмата за интеграция и подкрепа на общностите на територията на кметството. Сред 230-те етнически общности там тази на източно-европейците вече е втора по големина след полската и румънската. През юни се състоя фестивал на културите с подкрепата на всички кметства и техните комисии за равноправие, припомни Джингозян.

„Още преди да започна работа в Брент, бях наясно, че общността на източно-европейците е огромна, но не е представена никъде, няма общински съветници, нито е включена в някакви програми за подкрепа. При разговор с кмета на Брент Бхагванджи Чохан /от Шри Ланка/ се договорихме за създаването на програма за работа с новопоявяващи се групи и общности, и започнахме да работим с източно-европейците. А техните проблеми са много специфични – нямат достъп до услугите, предлагани от кметството, на първо място от образователните програми. Установихме, че само 9% от всички се ползват от тях, при положение, че това е втората по численост група на територията на Брент“, разказа Нишан Джингозян.

Така първата проява в тази посока става юнският фестивал, с представители на 9 посолства на страните от Източна Европа – посланици, консули, аташета. Присъстват и няколко души от екипа на лондонския кмет Садик Кан, които проявяват сериозен интерес към програмата, а се оказва, че нямат информация за нея. Намерението е фестивалът на културите да стане традиционен. Следва и продължението по програмата на кметството – работни групи от по 5 души експерти установяват контакт с групите и осигуряват решение на проблемите им, улесняват достъпа на тези хора до услугите на кметството.

„В кметство Брент демографиката се променя изключително интензивно, тук се говорят 230 езика от 350 000 души население. Фактът, че за по-малко от 10 г., т.е. след последното преброяване, изведнъж една невидима общност се оказа втората по големина, е показателен за темповете на миграцията. На първо място е присъствието на азиатската общност. Всички тези хора са данъкоплатци и имат правото да гласуват на избори“, коментира Джингозян.

Преди около месец той получава покана за среща от екипа на Садик Кан, който работи за интеграцията на общностите в Лондон. По време на разговорите са обсъдени възможностите за финансиране и подпомагане на 6 мигрантски общности и в края на ноември лондонският кмет Кан обявява българите за една от приоритетните, с която Голямата столична община трябва да работи.

„За пръв път на такова високо ниво е оценено, че българската общност не е представена в общините на Великобритания. А по информация от националната здравна система само в Лондон и околностите живеят 250 000 българи, в столицата има 15 български училища. Здравеопазването е задължително и безплатно, няма как да си извън националната здравна система, която разполага с демографски данни за числеността на общностите по места. След като кметът на Лондон набеляза българите като целева група за работа, общността ще получи финансиране чрез своите сдружения тук, които трябва да кандидатстват с проекти“, уточни той.

Нишан Джингозян работи по подобни програми от 2 г., но локално, на територията на Брент, а сега не крие удовлетворението си от шансовете за лондонските българи, предоставени от Садик Кан. Нишан и приятели вече са създали Българска социална платформа – организация за съдействие и подкрепа на българите, имат и свой офис, а всичко е с лични средства. Първият им проект стартира в началото на януари догодина – подготвителен курс за теста, който всички граждани на ЕС, живеещи във Великобритания и искащи постоянен статут, трябва да положат.

Освен това те ще работят и по програма за подкрепа на имигрантите, особено сега, когато правилата се променят буквално всеки ден заради Брекзит. Българският център ще предлага и информация за свободни работни места на базата на данните, получавани в кметство Брент по силата на договорите с големите търговски и други вериги. Пристигащите там българи ще получават помощ за подготовка за интервю за работа, за изготвяне на сивитата и придружителните писма по съответните стандарти.

„Правят се всевъзможни опити за демотивиране на хората с цел те да се завърнат в страните си. Само единият формуляр, който трябва да се попълни, е от 86 страници! Заради това идеята ни е да помагаме на българите. До момента в Брент нямаше друга подобна организация, румънците имат три свои, поляците също. Българите тук са объркани заради Брекзит, липсва им информация така, както и на всички 3,5 млн. граждани на ЕС, живеещи легално във Великобритания. Никой не е наясно какво ще стане с тях, със статута им или дали ще получат такъв, или автоматично ще получат някакъв нов, дали ще преминат през нови процедури, дали всичките им права ще отпаднат, нищо не се знае.

В един момент се говореше за точкова система като тази в Австралия. Всички са притеснени и объркани, защото за по-голямата част от тези хора идването им на Острова е последен шанс за достоен живот, без да преувеличавам. Повечето от българите пристигат от градове с висока безработица и за тях няма връщане назад, децата на много от тях са родени тук и ако се наложи обратен процес, те не биха адаптирали към средата в България. Не ми се мисли, ако наистина тези стотици хиляди българи се видят принудени да се завърнат по домовете си – българската социална система ще експлодира.

Тук върви негативна кампания против ЕС, особено активен е външният министър Борис Джонсън, който не крие апетитите си да стане лидер на Консервативната партия, а и да обере гласовете на по-крайно десните. Тази кампания, подклаждана от толкова високо ниво, среща подкрепата на няколко таблоида. Садик Кан обаче е на противоположната позиция, той е проевропейски настроян, беше и против Брекзит, и води политика под мотото „Лондон е отворен“, коментира Нишан Джингозян.