За естонците, латвийците и литовците агресията на Русия към Украйна предизвиква притеснения, че те могат да бъдат следващата цел

Литва затегна извънредното положение в четвъртък в отговор на нахлуването на Русия в Украйна, ограничавайки правата на свободно изразяване и мирни събрания, което според критиците е най-строгото ограничение на личната свобода от съветско време, предава Ройтерс, цитиран от News.bg.

Правителството в Литва, членка на НАТО и ЕС и бивша съветска република, обяви извънредно положение на 24 февруари, след като Русия нахлу в Украйна, опасявайки се, че Москва може да застраши Литва и разположи армията си по границите с Русия и Беларус.

Новият закон, който прие парламента със 71 гласа "за" от 117 гласували, забрани публични прояви в подкрепа на "действията на Русия или Беларус, довели до това извънредно положение".

Мярката, която ще бъде в сила до 20 април, позволява на полицията да премахне достъпа до медия за срок до 72 часа за "дезинформация", "военна пропаганда" или "подбуждане на омраза", свързани с инвазията, прие парламентът.

"Това предложение ограничава възможността да се каже, че "Путин е велик" на (публични) срещи и да се разпространява военна пропаганда и дезинформация", каза премиерът Ингрида Шимоните, имайки предвид руския президент Владимир Путин.

"Мисля, че никой в ​​тази зала на парламента не е заинтересован от това (руската пропаганда и дезинформация) да повлияе на решимостта и волята на литовския народ да помогне на Украйна", добави тя.

Новата мярка също ще забрани правенето на снимки, заснемане или "събиране на информация на място" за движението на армията или на стратегическата енергийна инфраструктура.

Телевизиите и радиостанциите, създадени или контролирани от руски или белоруски субекти, бяха забранени, освен ако не е посочено друго или ако излъчват в рамките на Европейския съюз. Литва също ще спре да издава визи на граждани на Русия и Беларус.

Няколко опозиционни партии оспориха закона в четвъртък, като го нарекоха най-строгото ограничаване на основните права, откакто балтийската нация напусна Съветския съюз преди три десетилетия.

Заедно с Полша, която също е член на НАТО, малките балтийски държави бяха сред най-силните застъпници за мощни санкции срещу Москва и подкрепления на НАТО на източния фланг на алианса.

Лидерите на балтийските правителства през последните седмици се отправиха към европейските столици, предупреждавайки, че Западът трябва да накара руския президент Владимир Путин да си плати за агресията над Украйна, в противен случай танковете му ще продължат да се движат към други части на бившата съветска империя.

За естонците, латвийците и литовците - особено тези, които са достатъчно възрастни, за да са живели под съветски контрол - агресията на Русия към Украйна предизвиква притеснения, че те могат да бъдат следващата цел. Ескалиращото напрежение, предшестващо атаката в четвъртък, върна спомените за масови депортации и потисничество.