Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са от решаващо значение за разработването на чисти технологии и промяната на остарели бизнес модели

Една от страните на натиска за устойчиви инвестиции през последните години е, че компаниите с най-голяма нужда да се декарбонизират все повече страдат от липса на финансиране, предава Bloomberg.

Липсата на финанси е най-голямата пречка за насочване на световната икономика към нулеви емисии, показва доклад на Standard Chartered, основан на проучване сред 250 корпоративни ръководители и 100 инвеститори и анализатори. Проучването установява, че почти 90% от инвеститорите смятат, че светът няма да достигне нулеви емисии до 2050 г., без инвестиционните посредници да финансират прехода, 70% от висшите бизнес мениджъри казват, че инвеститорите намаляват експозицията си към въглеродно интензивни активи, което ги затруднява да преминат към нисковъглеродни бизнес модели, предава Bloomberg.

ESG инвестициите, стил на управление на парите, при който въпросите за околната среда, социалното отражение и управлението се разглеждат наред с редовните финансови показатели, са се разраснали до индустрия от около 40 трилиона долара.

„За да достигнат нулеви емисии, инвеститорите не могат просто да се отдалечат от секторите, интензивни на въглерод“, пише в доклада Амит Пури, глобален ръководител на управлението на околната среда и социалния риск на Standard Chartered „Финансирането на тези компании им помага да инвестират в научноизследователска и развойна дейност, което е от решаващо значение за разработването на чисти технологии и промяната на техните бизнес модели“, обяснява той.

Много компании с висока интензивност на въглерод са „активно ангажирани с предизвикателството за нулеви емисии и те ще играят ключова роля в прехода на глобалната инфраструктура, енергийните доставки и потребителските продукти", казва Пури. Като такива стратегическите инвестиции в тези индустрии всъщност могат да „помогнат за постигането на по-устойчиво бъдеще“, добавя той.

85% от анкетираните компании казват, че се нуждаят от средни или високи нива на инвестиции, за да преминат към безвъглеродното бъдеще, а 67% посочват, че липсата на капитал е значителна бариера пред прехода. В развиващите се пазари този дял нараства до 73%.

Нещата се усложняват допълнително и от това, че времето за постигане на прехода е малко. Учените казват, че емисиите ще трябва да спаднат с около 45% до 2030 г. и да достигнат нетна нула до средата на века, за да се избегнат най-катастрофалните последици от изменението на климата и да се постигне целта на Парижкото споразумение за поддържане на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий.

Въпреки това 55% от висши бизнес ръководители казват, че техните компании не преминават към нулеви емисии достатъчно бързо. Макар налице да е неотложна необходимост от намаляване на емисиите много компании отлагат действията с поне едно десетилетие, като 71% казват, че планират да постигнат най-голям напредък към целта между 2030 и 2050 г.

„Отлагайки действията, компаниите рискуват много повече, отколкото просто да пропуснат целта“, каза Адитиадеб Мукерджи, ръководител на управление на риска от климата в Standard Chartered. „Това ще се развие под формата на по-очевидните физически рискове, породени от изменението на климата, но също така и ефектите от по-безпорядъчен преход, който може да повлияе на финансовите пазари и осигуряването на капитал в момент, когато фирмите се нуждаят най-много от него“, заяви Мукерджи.