„Сребърният фонд е мъртъв. Трите милиарда лева в него са вече част от Фискалния резерв, приходи в него отдавна не постъпват, а активното му управление вече е забравено като идея.”

Това каза Лидия Шулева, смятана за човека, създал  фонда, пише banker.bg

Над 3 млрд. лв. има в Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд), става ясно от отчетните данни на Министерството на финансите, публикувани на сайта на ведомството.

„Това е жалка сума, във фонда за десетината години на  съществуването си трябваше да са натрупани  поне 20 млрд. евро. Едва тогава би имало реален смисъл от тези пари”, е заключението на  каза бившият вицепремиер и бивш социален министър, основател на консултантска къща "Бизнес интелект".

След като Сребърният фонд беше създаден през 2008 г. с вноска от 2 млрд. лв., за последвалите вече 11 години в него е постъпил само 1 млрд. лв. – от приватизация и концесии. „Това е едно нищо”, каза Шулева.

На практика цялата сума е внесена като  годишни депозити в Българска народна банка с решения на управителния съвет на фонда. Резервните пари за пенсии продължават да са с нулева доходност. Консервативната инвестиционна политика,  която се прилага при управлението на  фонда  обаче, осигурява постигането на положителна реална доходност, т.е. на доходност, надхвърляща темпа на инфлация за определен период. Така се изпълняват изискванията на приетите в края на миналата година  Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата от него през  периода 2018-2020 година.

Според тези два документа сегашните  пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при избраните  ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата от  Сребърния фонд ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка.

В края на миналата година сумата е с около 120 млн. лв. по-голяма, отколкото е била в края на 2017 година. От тях 103 млн. лв.  са дошли от концесии. От приватизация са влезли символичните 770 хил. лв., а от глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите са 2 млн. лева.

И  с невъоръжено око се вижда, че постъпленията са повече от смешни. А идеята на съществуването на Сребърния фонд е да подкрепя пенсионната система. Но средствата в него са толкова малко, че биха стигнали за изплащането на пенсиите само за няколко месеца.

През 2060 г. недостигът на пари  в държавната пенсионна система ще надхвърли 9% от БВП на страната, колкото е сега целият разход за пенсии. Тази прогноза на НОИ, естествено, е условна, но засега не се виждат отникъде предпоставки за сериозен позитивен обрат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на населението. А това очертава  неприятна дилема за тогавашните управляващи - да намалят парите,необходими им за други сектори или пък да увеличат данъците, които обаче ще поемат  все по-малък  брой  работещи хора.

Въпреки бюджетните излишъци през 2016 и 2017 г.  по това перо няма постъпления. Но по закон 25% от реализирания излишък на държавния бюджет трябва да се превеждат във фонда.

При така очертаващата се ситуация  на практика концесиите са единственият източник на приходи в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация отдавна  пресъхнаха , а от бюджетния излишък в него не е преведен  нито един лев.  
При създаването на резервния пенсионен фонд преди десетина години идеята бе той непрекъснато да се пълни от приходите  от приватизация и от концесии, а средствата в него да се множат, като се инвестират разумно - в съответствие с  ясна стратегия и законов регламент. За този период обаче фондът нито се управлява, нито се пълни според изискванията на  закона. 

По време на първото правителство  на ГЕРБ - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе създаден законов механизъм за отклоняване на постъпленията от приватизация и използването им за други цели. Държавни дружества бяха  прехвърляни  в Държавна консолидационна компания, която на практика ги продаваше и превеждаше постъпленията като дивидент за  държавата. Според експерти от БСК по този начин са отклонени около 500 млн. лева. 

Опитите да се заобиколи попълването на фонда продължават и през тази година. В Закона за държавния бюджет за 2018 г. има текст, че очакваните 480 млн. лв. еднократен приход от концесията на "Летище София" няма да бъдат преведени в Сребърния фонд, както би трябвало да стане по изискването на закона. Сега обаче стана ясно, че 550 млн. евро е само „входната такса”, а концесионерите обещават между 22 и 32 млн. евро годишна вноска  в продължение на 30 години. Така че става дума за общо около 2 млрд. лева. Парите от тази планирана от години концесия ще отидат за погасяване на борчовете на фалиралото  на практика  дружество "Български държавни железници".

Въпреки, че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се инвестират в акции на страни  - членки от ЕС, до 30% - в акции на трети страни, и още до 30% - в облигации. Парите "спят" на годишни депозити в БНБ.

През ноември 2017-а правителството прие ( както вече казахме) Дългосрочна инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна стратегия за инвестиране на средствата от него за периода 2018-2020 година. Двата документа са одобрени от управителния съвет на фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход: активите да се управляват, като се спазват принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност.

Темата с постъпленията в Сребърния фонд периодично се появява за обсъждане в публичното пространство. Бизнесът от години настоява да се намерят допълнителни източници за приходи във  фонда, който на практика е гарант за пенсионната система на страната.  Българската  стопанска камара настояваше  във фонда да постъпват и излишъци от такси, събирани от държавни институции, които надхвърлят разходите за съответните услуги, както и да влизат още всички средства, генерирани от процеса на раздържавяване. Нито тази идея обаче, нито  искането парите от фонда да се управляват активно, не намират политическа подкрепа. 

„При създаването на фонда фискалният резерв беше на едно от историческите си дъна, дефицитите също бяха немалки заради кризата през 2008 г. Идеята тогава беше заради съществуващата  ситуация да се подкрепи именно фискалният резерв“.

Над 2 млрд. лв. бяха  изсипани  за безвъзмездно саниране на частни жилища, вместо да се дадат за подобряване на състоянието на болници, на училища, а защо не и за бъдещи пенсии, пита Шулева.

„Когато създавах Сребърния фонд, аз оставих 200 млн. лв. дефицит в НОИ, това беше около 8 процента”, припомни тя. В момента дефицитът е над 40% и като сума е над 4 млрд. лв.

„Пенсионната система оттук нататък е обречена да се дофинансира само от данъци”, завърши тя.

България не успя да възприеме чуждия опит. Един от най-големите и успешно управлявани фондове е този на Норвегия, който е създаден още през 1990 г. в отговор на няколко икономически трусове в страната през 70-те и 80-те години. В края на 2007 г., малко преди да се създаде нашият фонд, норвежкият  е акумулирал повече от 390 милиарда долара.Средствата  идват от реализирания фискален излишък на страната. Активите се инвестират в чуждестранни акции, в облигации и в парични инструменти, и деривативи. Собственик на фонда е Министерство на финансите на Норвегия, което определя стратегическата инвестиционна политика, риска и изискуемата възвръщаемост. Управлението на фонда е делегирано на централната банка на Норвегия (чрез специализирано звено, отделено от другите дейности на банката) и външни консултанти и портфолио мениджъри. Реалната доходност на управляваните средства е над 4% на годишна база (след като е приспадната  инфлацията). Реалната доходност с натрупване за периода е над 70%.

Опитът на Норвегия показва, че ако се управлява прозрачно и професионално, сребърният фонд е фискален механизъм, чрез който се осигурява прозрачност при използване на бюджетните приходи в страната над планираните.