Делото на Васил Левски отваря пътя към създаването на съвременната българска държава.

Неговата дейност превърна българския национален въпрос във фактор в по-големия Източен въпрос, който заемаше едно от централните места във външната политика на Великите сили през XIX век.

Левски със своята дейност интернационализира българската освободителна кауза. Апостолът създаде Вътрешната революционна организация, която подготви и осъществи Априлското въстание през 1876 г. Историческият опит на нашите съседи – сърби, гърци и румънци – го научи, че свободата идва след въстание, което интернационализира проблема.

България не прави изключение. Макар претърпяло поражение, благодарение на свидните жертви, които нашият народ даде, Априлското въстание в крайна сметка постигна своята цел – Освобождението на България в резултат на Руско-турската война /1877–1878 г./.

„Левски е историческо явление и когато говорим, че е лидер на националната революция, бих казал, че той е такъв, но с мисионерска значимост. Този тип хора са демиурзи, които в световната история движат събитията и историческия процес“, коментира пред БГНЕС акад. Константин Косев, автор на книгата „Васил Левски и възкресението на България“.

Той припомни, че едно време учехме, че народните маси са в основата на големите исторически разломи.

„Но историята е пълна със случаи, при които великата личност проявява своята специална дарба да усеща, прогнозира явленията и да ги тласка в желаната посока, според своите виждания. Такива титани са Александър Македонски, Наполеон, Ататюрк, китайските владетели и други. Тези хора далеч напред са провидели във времето. И Левски е като тях, но ограничените рамки на българския исторически терен не му позволяват да бъде такава знаменитост, каквато те са били“, добавя историкът.

Проф. Пламен Павлов отбелязва, че Османската империя осъзнава, че в лицето на Левски има работа с политическа организация и лидер, които действат на национално равнище. Именно поради тази причина Високата порта си поставя за цел унищожаването му. Това може да се разглежда като най-голямото признание за дейността на Васил Левски.

„Това е най-голямото признание за значимостта на Левски и като политически лидер, и като държавник в перспектива, защото те се отнасят към него като към лидер на българите. По повод на процеса чуждите консули и кореспонденти заявяват, че българите могат да се управляват сами. Тогава клеветата срещу нас, че ние сме един ориенталски народ, който не е узрял да се управлява сам се разбива на пух и прах. Този процес е част от подвига на Левски“, подчертава проф. Павлов.

Според него след като 147 години по-късно ние продължаваме да говорим за Левски, влагаме емоции и водим спорове, това „показва, че от тук започва неговата канонизация като политическа и народна фигура“.

Васил Левски е неповторима и необикновена личност. Именно по тази причина той се радва на голямата любов на българите, които сме му благодарни за това, че днес можем да живеем в свободна страна!