Когато Агнес Донелиън ражда сина си Кевин, в продължение на два дни не получава разрешение да го види.

„Всички майки по света взимаха децата си, но не и аз“, разказва тя за документален филм на Би Би Си.

Най-накрая идва моментът, нетърпеливата майка да види рожбата си. Сестрата я откарва до легълцето на бебето в инвалидна количка, предчувствайки, че може да ѝ бъде нужна и я оставя там с небрежното подмятане: „Между другото… той има малки ръце и крака“, пише VESTi.bg.

Жената не успява да разбере коментара, но когато поема сина си в ръце, осъзнава какво означава това.

„Когато го вдигнах и го сложих в одеалцето, претърпях най-големия шок в живота си“, спомня си тя.

Кевин Донелиън е само едно от над 10 000 бебета по света, родени с деформации поради употребата на талидомид. Също като Кевин, много от бебетата се раждат с по-къси и деформирани крайници. Други се появяват на бял свят с деформирани лица и малформирани очи и уши.

При някои от бебетата липсвали гениталии и анус, а при други вътрешните органи били недоразвити и дефомирани – предпоставки за неизбежна смърт.

The Shadow of the #Thalidomide Tragedy https://t.co/h1bqWPKSXZ #health #history pic.twitter.com/iYCxMOLEp5

— Interesting Everyday (@InterestingEv) 29 май 2018 г.

По неофициални данни над 123 000 са спонтанните аборти и мъртвородените бебета вследствие на употреба на талидомид.

Между 1957 и 1962 г. талидомид се продава в 46 страни

по света под 65 различни имена. Смята се, че лекарството е открито случайно от Херман Вритц, собственик на фармацевтичната германска компания „Грюнентал“, при опит за създаване на антиалерген.

По време на тестове в лаборатория Вритц и екипът му откриват, че медикаментът има успокоителен ефект, без опасност от предозиране, каквато съществувала при другите успокоителни по това време.

Нацистите също имат пръст в създаването на талидомид, смята д-р Мартин Джонсън, директор на Британския талидомидов тръст. Джонсън е събрал доказателства, според които команията „Грюнентал“ е наела на работа голям брой нацистки химици след края на Втората световна война, част от които са работели пряко по разработването на медикамента.

Otto Ambros, chief scientist at #Auschwitz rubber camp, Buna. Convicted then pardoned by US Commissioner J. McCloy. #HolocaustRemembranceDay pic.twitter.com/BeBKsi28Is

— Annie Jacobsen (@AnnieJacobsen) 24 април 2017 г.

Самият Вритц също е бивш нацист, но Джонсън смята, че основен принос за лекарството има Ото Амброс, известен като „химикът на Дявола“ на Аушвиц. Амброс е отговорен за създаването на редица невропаралитични вещества, а талидомидът се е тествал като противоотрова върху затворниците в концентрационните лагери.

Днес голям брой семейства все още се борят с последиците от талидомида

Други слагат край на мъките си още в началото изоставяйки децата си или по-лошо – оставяйки ги да умрат. Много от родителите се самоубиват.

„Бебетата бяха напълно нефункционални… ръце, активиращи се чрез газ, с които най-често изпускаш неща… краката бяха по-опасни… бяха ужасно тежки. Без ръце не можех да се предпазя от падания… имам редица шевове по главата си“, споделя Кевин Донелиън.

"We were all supposed to be dead by the time we were 30..."

A comedian born disabled after his mother was prescribed the #Thalidomide drug is teaming up with fellow stand-up Ricky Tomlinson to make a film about the drug scandal. More: https://t.co/i1R9TGvTIx@60yearscampaign pic.twitter.com/c6LxHi3Hy3

— ITV Granada Reports (@GranadaReports) 29 май 2018 г.

Въпреки недъзите и трудностите много от бебетата порастват и започват да водят пълноценен живот, създавайки семейства и кариера.

За ефективността на талидомида обаче се спори и до днес

Фактите са налице, а масовата трагедия, до която медикаментът довежда, не може да бъде отречена. Но и самият талидомид не е отхвърлен от медицината.

Само три години, след като препаратът е забранен и иззет от аптеките, д-р Джейкъб Шескин открива негово друго приложение. Лекарят упоява свой пациент с талидомид и забелязва, че проказата му изчезва за една нощ. Оттогава лекарството се използва за лечение на тежки случаи на кожното заболяване.

След забраната на талидомида той е използван и за спиране на притока на кръв към туморите в човешкото тяло, за лечение на различни видове рак, усложнения при ХИВ и дори за намаляване на вероятността от отхвърляне на трансплантиран орган.

В дългосрочен план обаче талидомидът си остава все толкова вреден, колкото е бил и преди повече от 50 години. Честата му употреба води до невропатия - болест, засягаща нервите, която повлиява чувствителността, движението, жлезите и функции на органите, както и до раждането на бебета с деформации.

И все пак в средите на медицината все още таят надежда, че в бъдещето учените ще успеят да извлекат положителните ефекти на лекарството и да отстранят негативните му.