"Делото по спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се".

Тази крилата фраза на героя от "Дванадесетте стола" Остап Бендер описва най-точно абсурдната ситуация с коронакризата у нас, пише Даниела Денева в Стандарт.

Вирусът върлува и взема все повече жертви. Черната статистика показва, че България вече е на трето място след Белгия и Чехия в Европейския съюз по брой починали с COVID-19 - 14,3 на 100 000 души.

По този показател сме на второ място на Балканите. В същото време по заразени сме на 13-то място с 658 на 100 000. Данните бяха изнесени от главният здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев по време на редовния седмичен брифинг на Националния оперативен щаб.

Здравният министър проф. Костадин Ангелов докладва, че в някои области на страната положението със заетостта на болничните легла е тежко, а в Шумен тя е 132% - тоест вече има пациенти, които имат нужда от лечение, но няма къде да бъдат настанени.

В Габрово процентът е 95, а в Русе, Търговище и в Разград - 70. Като цяло обаче заетостта на леглата за ковид е 46%, а на интензивните - 25 на сто.

Но дори легла да има, медиците, които трябва да се грижат за болните, се топят.

4330 са заразени от началото на пандемията. От тях почти половината - 2313, са активни в момента, на домашно лечение са 2159. Починалите медицински кадри са 31, от които 22-ма лекари, 4 медицински сестри, един фелдшер и още двама от медицинския персонал.

Какво показват цифрите с високата смъртност у нас? След като сме малко под средата в ЕС по заболели, но в челната тройка по смъртност, това означава, че лечението, което получават хората, не е адекватно.

Хаосът е пълен.

Чака се с часове за PCR тест, а някои със симптоми се отказват да го направят, защото трябва да платят от джоба си 130 лв. Джипитата се чудят инфектирани ли да консултират по телефона или да се грижат за другите си пациенти.

Продължават случаите със болни, които не могат да се доберат до претоварените линейки, въпреки че бе обявено как полицейски бусове и таксита ще помагат на задъхващата се Спешна помощ /досега не се е чуло таксиметрови шофьори да го правят/.

Но дори и да стигнеш до новоизлюпено ковид отделение в някоя клиника, там може да няма кой да те погледне, да липсват апарати и елементарно оборудване, като кислородни бутилки, например.

Болниците изпълниха нареждането, придружено със заплаха за уволнения, на здравния министър, което той направи по препоръка на премиера Бойко Борисов - реорганизираха се и разкриха ковид отделения - кой както може и където може. Едни преобразуваха токсикология, други - диспансери. Последва масово напускане на медици, които не желаят да се занимават с неспецифични за специалността им дейности при висок риск да се заразят. А който остана, прави каквото може.

Така ефектът от сляпото следване на призива от соца - "Другарки и другари, дайте да дадем!", лъсна с потресаващия случай от Пловдив - двама тежкоболни пациенти бяха оставени да лежат на стълбите на болница "Св. Георги" и малко след това починаха.

Мъжете били пренасочени от Инфекциозната към Клиниката по токсикология, трансформирана преди 3 дни като ковид отделение, при което три четвърти от персонала напуснал.

Съпругата на единия от починалите - 61-годишният Господин Господинов от село Брестник, разказа, че с часове са чакали линейка за мъжа й, който е 100% инвалид. Накрая се принудила сама да го траспортира до Пловдив, където започнало обикаляне по болниците, защото нямало свободни легла. След като все пак го приели в "Свети Георги", започнали да го прехвърлят от една клиника към друга. Докато чакал да го качат на третия етаж на токсикологията, кислородът в бутилката свършил. А лекарят, който слязъл да го види, казал, че в клиниката нямат малки преносими бутилки.

"Случаят от Пловдив е върхът на айсберга за това, което се случва заради нереформираната здравна система", коментира проф. Ангелов.

Но иначе се работело по план. "Леглата са факт, апаратарите са факт, личните предпазни средства са факт, лекарствата са факт", каза той. Резултатът от целия този хаос е, че освен лекарите, и хората трябва да се спасяват сами. Защото не знаят ако се разболеят, на кого могат да разчитат и каква помощ ще получат. Затова масово изкупуват всякакви лекарства от аптеките, за които са чули от някой, че помагат. Тъпчат се превантивно с антибиотици, с антикоагуланти и какво ли не, само и само да не попаднат в ада на здравната ни система.

Но адекватни ли са мерките, които се вземат за овладяване на пандемията? Докато заради предстоящите парламентарни избори политиците искат да угодят на всички и да не предприемат по-сериозно затваряне и ограничаване, българите ще продължават да мрат като пилци. Защото здравната ни система не издържа и се чупи. Тя и преди коронакризата бе на издихание, а сега съвсем сдаде багажа.

За по-сериозни мерки намекна и доц. Ангел Кунчев. Той заяви, че в момента България се намира в ситуация да вземе решение - "или спазваме мерките, или преминаваме към нови, много по-строги мерки, каквито има в почти цяла Европа. Другият вариант е все повече болни и все повече загубени животи".

Но хората, които не спазват мерките ли са проблемът? България е сред страните, където те са най-меки, а властта отказва да ги затегне, за да не спре бизнеса.

Но нима Меркел, Макрон или Борис Джонсън са по-малко загрижени за своите икономики, отколкото родните политици, та си позволиха да бъдат по-строги в карантината? Нима Гърция не мисли за своите ученици, като затвори училищата? Нима Австрия не иска бизнесът да работи, като предприе пълен локдаун?

Да, изкуство е да се движиш по ръба на бръснача, но рискуваш много болезнено да се порежеш.