Един от общопрактикуващите лекари с най-много пациенти в Русенска област – д-р Росица Гецова разказа за проблемите с антиваксърите

Имунизирането е начин за запазване на здравето – около това се обединиха лекари от РЗИ - Русе, общопрактикуващи лекари и здравни медиатори от Русенска област по повод Европейската имунизационна седмица, която се отбелязва в последната седмица на април. Медиците споделиха проблемите, с които се сблъскват, особено след пандемията от коронавирус и антиваксърските настроения.

„Българинът трябва да разбере, че пациентът има право, но има и задължение да пази своето здраве и това на околните и това става чрез ваксинирането. Русенска област има геостратегическо положение и от чужбина могат да навлязат инфекции. Колективният имунитет, който се създава от ваксините, предпазва от инфекциите“, заяви зам.-директорът на РЗИ - Русе д-р Искра Генева, предаде Русе Медиа.

Един от общопрактикуващите лекари с най-много пациенти в Русенска област – д-р Росица Гецова разказа за проблемите с антиваксърите. Макар и да не са толкова много, има случаи, когато майките на бебета категорично отказват да ги имунизират. „Без мотив, казват – страх ме е и това е. Дете без задължителните имунизации не може да ходи на ясла и детска градина и отива направо в първи клас, там това не му пречи, защото има право на образование. Много трудно ги убеждаваме, че трябва да се поставят ваксини. Най-често това са интелигентни семейства, с добри професии, бабите и дядовците също. На последното дете, което родителите отказаха да го ваксинират, бабата е фармацевт“, сподели д-р Гецова.

Здравните медиатори от Русе, Сеново /община Ветово/ и Бяла обясниха с какво се сблъскват в своята практика. Росица Христова от Русе обикаля общности, в които има роми, българи и турци. Родителите отказват ваксиниране или под предлог, че ваксините имат странични ефекти, или с оправданието, че детето е болно. В последните две години ѝ прави впечатление, че много от общностите се прикрепят към дадена църква. „Посетила съм многодетно семейство, децата не са на градина, нямат имунизации, родителите нямат пари. В един момент отивам пак, майката ми казва – ние ходим на църква, Господ ни помага и сега следва децата да бъдат имунизирани и да ходят на градина. Ами ако я няма църквата? Може би се чувстват себе си там, защото са социално уязвими“, каза Росица Христова.

Людмил Стефанов от Сеново е медиатор от 11 години. Обяснява, че постоянно е в контакт с личния лекар, пита колко и кои деца не са обхванати от имунизациите, търси ги по адреси, за да ги убеждава. „Някои не знаят български, започвам на нашия език, на турски, не може на медицински език да им обясниш, няма да го разберат. Обяснявам по прост начин, ако има отказ, настоявам, докато стане“, разказва той.

Д-р Цветелина Мирчева, директор дирекция „Надзор над заразните болести“ сподели, че има проблем и при реимунизациите, особено на възрастните. „Тетанус дифтерия реимунизацията, която се прави от 25-годишна възраст нагоре през 10 години, за миналата година беше под 30 процента. Тук искам да уточня, че много от подлежащите са в чужбина и, ако ги махнем като бройка, ще се повиши обхватът. Истината е, че контролът по време на пандемията от наша страна беше намален поради ангажираността ни, но данните сочат, че неимунизираните поради медицински показания са много по-малко от тези, при които няма медицински причини. Има незаинтересованост от страна на родителите и пациентите – лични лекари споделят, че пациентите не се явяват, въпреки че са поканени от джипито, което е безотговорно. В същото време липсват актуални контакти – хората сменят телефони и адреси и не считат за нужно да уведомят лекаря си. Сблъскваме се с негативното отношение и отказ от ваксини. Смятам, че е по-добре е да се работи с хората, които все още се колебаят, да разберем защо отказват, какви са им мотивите, да ги информираме защо трябва да го направят и какви са страничните ефекти“, сподели д-р Мирчева.