Преди няколко седмици с очите си видях, че в заведението на плажа на Слънчев ден (Варна) се продава паста за 130 лв.

Тогава си казах, че приключвам с това място. Все пак работата ме закара в петък отново там, за да ме изуми с нови впечатляващо абсурдни преживявания.

След като приключих работата си в х-л "Палас" - петзвезден хотел, намиращ се на първа линия, излезнах от изхода към плажа, за да се насладя на гледката. Седнах на пейка до входа с кафе, запалих цигара, вдишах дълбоко и в този момент от нищото се появи младо и видимо притеснено момиче, което за удобство на историята ще кръстим Жена 1. Тя се приближи плахо към мен и ме попита "Господине, говорите ли български?", на което отвърнах утвърдително. Към този момент нямах представа в какво ще се въвлека.

Жена 1 беше на около 30 години, слаба, облечена в лятна бяла пола, син потник и сандали. Не носеше бански, въпреки че беше на плажа.

Жена 1: Много ми е неудобно, но може ли да ми дадете 10 лв.?

Аз: Защо?

Тя: Ами, чантата ми е в хотела и не ми я връщат, докато не им дам депозита от 10 лв. Портфейлът ми е в нея и не мога да им платя.

В този момент фиксирах кафява гривна на лявата и ръка, на която пишеше името на съседния х-л "Марина". Очевидно беше гост на хотела. Докато говореше, гласът ѝ затрепери, а очите ѝ започнаха да се пълнят със сълзи.

Жена 1: Много съм притеснена. Аз съм от Русе и нямам пари да се прибера, нямам на кого да се обадя, телефонът ми е вътре в чантата заедно с парите, изхлипа тя. Моля ви, дайте ми 10 лв., за да се оправя.

Леко объркан под въздействието на емоциите ѝ, си извадих портфейла от джоба и наивно подадох на жената 10 лв., като тя веднага си ги сложи в... пазвата . В този момент от хотела се появи служителка на рецепция, чула и видяла ситуацията.

Рецепционистка: Какво става тук?

Жена 1: Заключили са ми нещата в хотела и не ми ги връщат, докато не им дам 10 лв. Един мъж стои пред вратата на стаята и не ме пуска, докато не му дам парите.

В този момент русата ми глава започна да загрява албанския си реотан.

Аз: Ама чакайте малко, как така един мъж стои пред вратата на стаята и не Ви пуска?

Жената се обърка от въпроса и започна да хленчи нещо неразбираемо.

Аз: Кажете коя е тази стая. Това е невъзможно да се случи.

Рецепционистката се намеси и заяви, че е недопустимо току-така да се искат пари от хората на плажа. Върнете на доктора парите, каза тя.

Жена 1 ме погледна с вече леко зъл поглед и ме попита дали си искам парите обратно. Осъзнавайки, че вероятно ме мамят, си поисках парите обратно. Жена 1 ги извади от сутиена си, върна ми парите и драсна към плажа.

Рецепционистката се засуети, че гривните в съседния хотел били сини, а не кафяви, каквато беше гривната на Жена 1. Мислейки, че се случва някакъв нов вид измама, веднага влезе обратно в хотела, за да се свърже с управителя на комплекса.

На този етап бях изпушил едва половината от цигарата си.

30 секунди по-късно отново сякаш от нищото към мен се приближиха нови 2 жени. Този път доста по-уверено жена 2 директно се обърна към мен, ако щете вярвайте, с думите "Господине, говорите ли български?".

В този момент започнах да се оглеждам за скрита камера. Уви, всичко беше видимо нормално. Мозъкът ми каза директно да отговоря на някакъв друг език, но душата ми явно копнееше за екшън. Сещате се какво казах.

Жена 2: Това до мен (Жена 3) е млада, но много добра певица. Аз съм нейното импресарио.

Не обърнах много внимание на Жена 2, но Жена 3 бе доста пищна - руса, висока, с едри гърди и големи сини очи. И двете обаче бяха със същите кафяви гривни от съседния хотел. Жена 2 продължи:

-Тя е много притеснителна и се срамува от хората и затова сега я карам да ходи по плажа и да пее на хората.

Главата ми се пръскаше от смях. WTF, човек??! Притеснителна певица с импресарио на плажа???

Жена 2: Искате ли да Ви изпее нещо?

- Не, студено отговорих аз.

Жена 2: Сигурен ли сте? Тя пее наистина страхотно. Може да Ви изпее всяка песен, която си пожелаете.

Аз: Не, мерси, не съм в настроение за пеене, наистина.

Жена 2: А нещо друго може ли да направи за Вас? Изглеждате напрегнат. Един масаж на краката ще Ви се отрази добре.

Вече бях впечатлен. Първото нещо, което ми мина през главата бе, че едно време проститутките директно си предлагаха да ти посвирят на дудука, но във Варна явно са ъпгрейднали сериозно и първо ти предлагат да ти попеят. Освен впечатлен обаче, бях и сериозно смутен. Загасих си НЕДОПУШЕНАТА цигара, на която бях излезнал да се насладя с кафето и им казах, че се връщам в хотела.

Влезнах вътре, тресейки се от смях. Разказах на рецепционистката всичко и тя се ужаси. Звънна на управителя, разказа му всичко, спомена кафявите гривни и в този момент мистерията се разнищи.

Оказа се, че в съседния хотел се провежда семинар на сексоложката гуру спиритуал лидер Наталия Кобилкина. Учила жените как да бъдат независими и им давала различни задачи. Една от тях била как да искат ефективно пари от мъжете. В последствие разбрах, че въпросният семинар представлява седемдневно обучение с гръмкото име "Живот на върха", за което цените започват от 3200 лв. и стигат до 6000 лв. Кобилкина ги учила как да просят пари и да бъдат независими.

УВАЖАЕМИ ЖЕНИ, така независими няма да станете. Надявам се тази история да стигне до повече хора, за да разберат жените до какво низко ниво трябва да слезнат, за да живеят на върха според Наталия Кобилкина. Моля ви, недейте се поддава на евтиния маркетинг и пошлостта. Това не привлича. Напротив. Жестоко отблъсква.

Д-р Емил Стоименов, Фейсбук