И до днес от ръка на ръка се разпространяват изпокъсани карти за това съкровище

"Богатствата излизат на повърхността на земята не когато ние ги търсим, а когато е отредено. Не търсете заровено злато - то носи проклятие", категорична била приживе петричката пророчица Баба Ванга, пише 168 часа.

Мистериозни трагедии, лудост, нещастия, болести и лош късмет заплашват иманярите, които дръзват да търсят скритото в земята чуждо богатство от минали времена. Безброй са историите затова как вместо да благоденстват в настоящето, откривателите на "злокобните съкровища" са измъчвани от всякакви житейски несполуки. Повечето от тях ще ви отговорят със сигурност, че е заради прокълнатото злато. Но въпреки всички мистични заплахи, иманярският глад за енигматични богатства не стихва.

Страстта на търсачите се подклажда и от обстоятелството, че нашите земи са като неизчерпаем трезор за древни скъпоценности от различни епохи - някога притежавани от траки, древни римляни, византийци, българи и турци от времето на Османското владичество.

Според поверията иманетата винаги се закопавали в земята, в сандък, гърне или делва, до дърво, камък или брод на река, при мост, чешма или кладенец. Често около тях се оставяли специални знаци - нишани, които отбелязвали местонахождението, за което се изработвали и специални карти върху хартия, камък или метал.

Някои легенди разказват, че всяко съкровище, престояло в земята поне девет години си има таласъм - някакво демонично същество, което го охранява. То броди в нощта и връхлита замръкнали пътници, като най-малодушните сред тях се стряскат, разболяват и за броени дни умират, а смелчаците влизат в схватка с адското създание. Те трябва да го хванат за ушите и да го удържат първи петли, за да останат в ръцете им дръжките на казана с богатството.

Стари поверия също обясняват, че много често имането се пази от голяма змия или змей - стопанин. Тези, които са го заровили, хвърляли отгоре му въже, синджир или пояс и с магически слова го превръщали във влечуго. Магията можела да се развали само ако някой успеел да познае от какво е направено чародейното същество и така човекът можел да отнесе златото със себе си. Иначе го чакали болести и смърт.

Един от митовете е, че много иманяри са си отишли, защото са отваряли капака на намерените гърнета, а това в никакъв случай не трябва да се прави преди да измине една нощ. Вярва се, че в гърнето има дух, който убива.

Силно разпространен е митът, че такива богатства са отровни и който ги докосне или вдиша изпаренията им се задушава и умира. Нещо подобно се случва и при разкриването на мумията на Тутанкамон, където по-голямата част от участниците в разкопките за кратко време си отиват от този свят при неизяснени обстоятелства.

Едно от научните обяснения е, че златото е било заровено в земята и са се събрали много отровни газове, които се освобождават при отварянето на капака на съда. За това има народен лек - обилно поливане с оцет за неутрализиране на вредните емисии.

Много фолклорни схващания подкрепят напълно думите на Ванга, че съкровището трябва само се разкрие на своя откривател, а ако бъде извадено насила от земята, то ще "отмъсти". Ако имането е отредено за някого по Божията воля, то му се "всънява" - докато спи на избраника му се открива мястото, където е заровено.

В почти обсесивното си търсачество много често иманярите взимат различни предпазните мерки, които са останали от древни езически ритуали.

Някои ползват дори гадател - "вражалец", който водят със себе си, за да им покаже точното място на имането. При разкопаването се работи при пълна тишина, за да не потъне съкровището надълбоко и никой повече да не успее да го отрие. Следващата стъпка е имането "да се откупи", а за целта е необходимо жертвоприношение. Вярва се, че така се омилостивява духа, който го пази и така той може да освободи откривателя от проклятието. За да се разбере каква точно трябва да е жертвата, мястото трябва да се поръси с пепел и брашно, а на сутринта да се разгадаят следите по нея. Те може да са от добитък или от птица, което означава, че съответното животно или летящо трябва да бъдат заклани. А ако има човешки стъпки, това е сигурен знак, че имането изиска човешка жертва и онзи, който го извади от земята ще умре.

Някои хитреци смятат, че могат да избягат от проклятието като са прилагали "хаир" - раздавали част от парите на сиромаси, влагали ги в строежи на чешми, църкви или манастири. Повечето от иманярите все пак не могат да се лишат дори и от една стотна от всичко и обикновено са застигани от проклятието, а бедите преследват рода им до девето коляно.

Според личностите, надарени със свръхсензорни способности няма нищо по-страшно от магията на прокълнатото злато. По думите на някои от тях механизмът ѝ не може да бъде спрян и няма ритуал, който да предпази жертвата. Избавление от злощастието може да бъде постигнато единствено, ако човек се откаже изцяло от златото и се покае, но много често алчността възпира от подобни действия.

Разбира се има и други прийоми. Някои вярват, че през нощта срещу Еньовден (24 юни) над заровеното злато се явява огън или светлина и човек има шанс да съзре тайната му, ако се намира на правилното място. Този обичай редовно се използва при издирването на митичното съкровище на Вълчан войвода и най-верния му другар поп Мартин.

Със своята чета съмишлениците нападали османските хазни из цялата страна, обирали турски и дори български чорбаджии, грабили кервани и завардвали проходи. Според легендите те притежавали тонове злато, съкпоценни предмети и реликви. Предание разказва как с благородния метал Вълчан войвода дори се опитал да откупи свободата на родината. Той изпратил поп Мартин при руския цар с предложение да му платят всички разходи по евентуална война срещу Османската империя - включително оръжията на войниците, заплатите им, та дори и пенсиите на вдовиците и сираците им. Николай I обаче не могъл да повярва, че един хайдутин разполага с такова богатство и отказал съмнителната сделка за похода срещу турците.

"Той искаше да освободи Българското - пише по-късно поп Мартин. - Да откупи със злато мурабето от Русите, та името му да остане да се помни во веки веков. Но царя, не повярва, че има толкоз злато и се арниса. А злато има много - за пушки и топове, за издържане и пенсии на вдовиците и сулдатите", пише по-късно поп Мартин.

След неуспешната мисия на Вълчан не оставало друго, освен да продължи с хайдутския живот из Странджанския край, Източните Родопи и Лозенградско.

Заграбеното от него и дружината му пък до ден днешен продължава да се търси из цялата българска земя, дори в Турция и Македония. Едно от местата, за които се смята, че е скрито драгоценното имане на Вълчан войвода и неговият съратник е Поп Мартиновата дупка - на 50 километра от Хасково, над Железния мост на Арда, издълбана в почти отвесна скала. В нея помощникът на Вълчан се криел с малка чета, когато положението ставало напечено. Пещерата е и скална гробница от времето на траките.

Спецовете в търсенето на съкровища са убедени, че съществува точна карта върху кожа от 1758 г., лично подписана от двамата съратници. Преданието е, че ако се следват стриктно указанията, богатството ще бъде открито: "Като тръгнеш от Троянския манастир "Света Богородица" нагоре срещу течението на Черни Осъм, на около четири часа път се намира Чаушов дол. Над него на куршум разстояние към заник слънце, високо на канарата има четвъртит дялан камък, който качихме на върха 250 души. Под този камък на малка полянка нарочно засадихме люляк, а под него през една канара беше изсечена пътека, която водеше към дълбока пещера, използвана още от латините. В тази пещера натъпкахме част от имането и я зазидахме с 12 аршина хоросанов дувар, натрупахме отгоре камъни и накрая пресякохме пътеката."

Някои вярват, че несместното богатство е скрито в Източния дял на Балкана под Синия вир край село Медвен, където десетина гмуркачи са намерили смъртта си в ледените води.

Част от тоновете хайдутско злато е навярно и известното "кърваво" богатство на поп Мартин от 4 тона злато. Легендата за него десетилетия наред преследва иманярите в русенско и до днес взима жертви. То е скрито някъде в катакомбите на скалите над река Русенски Лом в зазидана галерия с два труднодостъпни входа. Все още от ръка на ръка за него се разпространяват изпокъсани карти и се разказват шепнешком предания за страсти, отмъщения и смърт.

През XIV век опасно красивата жена на поп Мартин била заробена с хитрост в кадийския харем. Обсебен от любов и жажда за мъст, свещеникът загърбил Бога и събрал чета юнаци, за да си върне обичната невяста. Отрядът на попа застигнал кадийския керван в теснина между днешните села Волово и Борово. Започнала страховита битка, а хайдутите избили всички и заграбили съкровищата и златните колесници. Според поверието те скрили огромното богатство в пещера в Поломието и зазидали входа.

Най-запалените търсачи днес обикалят пещерите в местността Грамовица между селата Иваново и Кошов.