Пише го на малка табела. На входа на село Долна баня, в центъра на България, хотел „Никол“ е получил европейски средства за изграждане на басейн с термална вода и конферентна зала.

Официалният бенефициент на средствата е българска компания, която управлява това място за настаняване. Но на разследващия журналист Атанас Чобанов са нужни само няколко клика за да установи, че истинският собственик на мястото всъщност е… кметът на общината, и че хотелът се управлява от снаха му.

Жонглирайки между Кадастъра, Търговския регистър, бенефициентите на програмата на Европейската комисия „къщи за гости“, репортерът от информационния сайт Бивол бързо установява човека на изборен пост, член на консервативната управляваща партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). Още един, който дискретно се е облагодетелствал от европейските фондове – в неговия случай почти 200 000 евро – с цел да ги умножи.

„Освен това тази програма обикновено не се използва за изграждане на хотелски басейни в туристически райони, а само за отваряне на къщи за гости в отдалечени селскостопански райони“, осъдително казва журналистът, докато върви по следите на кмета от екрана на лаптопа си.

Публикуван във вторник, 30 април, случаят с хотел „Никол“ е само един от многобройните обрати на това, което българите ​​кръстиха „Апартаментигейт“. Зад това име стои огромен скандал с имоти придобити при съмнителни условия, който от края на март не спира да разтърсва местната политическа класа. Само за няколко седмици разкритията на Биволъ и колегите им от българския офис на радио „Свободна Европа“ доведоха до оставката на четирима министри, включително министъра на правосъдието Цецка Цачева, и дясната ръка в ГЕРБ на премиера-консерватор Бойко Борисов (Цветан Цветанов б.прев). Нещо невиждано от присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г..

С подкрепата на доказателства от регистрите, като нотариални актове, всички те са обвинени, че са закупили луксозни апартаменти на мистериозно ниски цени или са се възползвали от европейски фондове за ремонт на втори дом, който официално трябва да се използва като „къща за гости“. Прокуратурата, която започна няколко разследвания вследствие на тези разкрития, дори спомена джипове или яхти закупени с пари от Брюксел.

Пране на мръсни пари

Най-зрелищният случай в тази поредица може би е триетажният апартамент на председателя на Комисията за борба с корупцията, който беше създадена съвсем наскоро, преди по-малко от година, под натиска на Европейската комисия. Пламен Георгиев, приближен на ГЕРБ, не е споменал в имотната си декларация, че закупеният му през 2017 г. апартамент има и тераса на покрива от 186 квадратни метра с външна градина и сауна, но най-важното е, че е пропуснал да посочи, че я е купил на невероятно ниската цена от 384 евро на квадратен метър, далеч под пазарната.

Пране на мръсни пари, данъчни измами или опит за подкупване на предприемач в разгара на преговори за изграждане на висока сграда в София?

Подобно на другите официални лица участници в „Апартаментигейт“, мотивите на г-н Георгиев, който преди да излезе „в отпуск“ твърдеше пред телевизионните камери, че е невинен, все още не са изяснени. „Този скандал е резултат на години на нефункциониращи институции“, казва Николай Стайков от българската неправителствената организация „Антикорупционен фонд“. „Тук медиите са принудени да вършат работата, която институциите не вършат“.

На теория разследванията на Атанас Чобанов и неговите колеги наистина са в правомощията на всеки прокурор. Но въпреки европейския механизъм за наблюдение на съдебната система, наложен на България и Румъния от 2007 г. насам, тя все още се смята за неефективна и дори под влияние. „Комисията за борба с корупцията е „Потьомкинско село“ (израз, който се използва със значението на заблуда, зрителна измама), създадено да накара хората да повярват, че нещо се прави“, критикува Христо Иванов, бивш министър на правосъдието на Борисов, сега част от опозицията.

Пълната липса на окончателни присъди на водещи политици през дванадесетте години на членство в ЕС изглежда потвърждава твърденията му. Особено в сравнение с баланса на съседна Румъния, където бяха осъдени десетки официални лица.

Изправен пред скандала, верен на образа си на човек, който не се колебае, Борисов се хвали, че е изхвърлил от партията си всички замесени в него. Вицепремиерът Томислав Дончев уверява, че тази безпрецедентна поредица от скандали „не означава, че корупцията се е увеличила“, а че „обществото и медиите са по-чувствителни“. „Тези скандали не биха могли да излязат, ако не разполагахме с Кадастър и свободно достъпни имотни декларации“, добавя той.

„Предателство“

Българските разследващи журналисти са на противното мнение и осъждат множеството препятствия пред пресата на фона на медиен пейзаж контролиран от близки до правителството олигарси, които често дискредитират работата им без да се поколебаят да прибягват до „фалшиви новини“.

Този метод има известни успехи. Въпреки че българите следят с интерес почти ежедневните развития от „Апартаментигейт“, досега няма протест, който да разтърси страната. Проучванията на общественото мнение показват само спад в намеренията за гласуване за ГЕРБ на изборите за Европейски парламент на 26 май. Особено след като скандала се разпространи и до водача на листата на социалистическата опозиция и до лидера на една от крайнодесните партии, които са в коалиция с Борисов.

В този контекст много от тях са отчаяни от апатията на Европейската комисия, която е пряко засегната. „Последният годишен доклад на мониторинговия механизъм беше очевидно изопачен и прекалено оптимистичен“, отсича западен дипломатически източник, който припомня принадлежността на българския министър-председател към Европейската народна партия на Жан-Клод Юнкер. „За разлика от Румъния, ситуацията в България напоследък със сигурност не се е влошила, но тя всъщност никога не се е подобрявала“. „Това е предателство“, оплаква се Христо Иванов, който е силно проевропейски настроен.

От своя страна Европейската комисия обещава да вземе под внимание скандала в следващия си доклад, предвиден за есента. Дългоочакван доклад, който трябва да препоръча или отхвърли края на дванадесетгодишното наблюдение.

От Жан-Батист Шастан (София, специален пратеник), публикувано в Льо Монд от 3 май 2019 г.