Министър-председателят, говорителите на ГЕРБ и самата Цецка Цачева ще ви кажат, че нищо особено не се е случило.

“Продължаваме напред!”, както призова един наш професионален боксьор, след като го нокаутира световният шампион. Ще анализираме, ще си направим изводите и на втория тур ще победим този инициативен комитет, който така подло ни открадна изборите. Виновни са ДСБ, ДПС, БСП, лично Радан Кънев, Иво Прокопиев, „умните и красивите“ и лошата кампания. Иначе Цецка Цачева е “най-подготвеният” кандидат за президент. Какво определение само. “Най-подготвеният”. Все пак трябва да отдадем дължимото на партийните пиари в ГЕРБ, че са намерили нещо, в което доскорошният председател на парламента може да бъде най-добър – била най-подготвена, пише Ивет Добромирова в Терминал 3.

“Кой има по-висок резултат от ГЕРБ!”, скара се вчера на журналистите с нетърпящ възражение тон един много изнервен и ядосан премиер. Това сигурно минава на карти с приятели в Банкя или Бояна. Шегата на картоиграчите, че “моята терца бие твоето петдесет” бе перифразирана от Борисов на живо пред потенциално милионната аудитория вчера в НДК. Чудно е как може въобще да твърди, че Валентин Златев лъжел на карти! В политиката обаче дузпите не се пребиват, докато вкараш. Или поне това не може да стане публично. Дори и в България!

А всъщност кампанията на Цецка Цачева не се различаваше по нищо от тази на Румен Радев. Всеки поне малко обективен наблюдател ще го забележи. И двамата избягваха дебатите. И двамата имат сходен, клиширан стил на публично говорене. Единият е издигнат от бившата комунистическа партия, а другият е бил неин член. Дори по въпроси като отношението към санкциите срещу Русия, по които би следвало да са на диаметрално противоположни позиции, те не се различават помежду си.

Защо никому непознатият допреди месец и половина спечели срещу тежката артилерия на ГЕРБ, заемала около 6 години втория пост в държавата?

Краткият отговор е – протестният вот, засилен още повече от един популистки референдум, иницииран от мачо-шоумен, в който хората бяха призовани (за кой ли път) “да сменят системата”.

Нашият анализ е категоричен. От самото начало на привидната и неофициално водена предизборна кампания ние предвидихме, че ГЕРБ няма да успеят, ако заложат на твърда партийна кандидатура. Зад тази прогноза стоят прости факти. ГЕРБ имат около 1 млн. души “твърд електорат”. Росен Плевнелиев бе избран с 1 692 330 гласа. Кое тук не е ясно? Росен Плевнелиев консолидира широко ветрило от гласове. Парадоксалното е, че дори и тогава това бе трудно именно заради факта, че е номинацията на ГЕРБ. Така или иначе, харесват ни или не, това са фактите

Какво направи ГЕРБ, за да консолидира някого отвъд своето твърдо ядро? Не си заслужава да навлизаме в техните вътрешнопартийни проблеми в детайли. Тях също сме дискутирали често. Изрично предупредихме, че Бойко Борисов ще е големият губещ, ако се остави да го надвие политическият апаратчик и кадровик Цветанов. Кой кого надви с кандидатурата на Цачева е трудно да се каже, но тя бе крайно неубедителна сама по себе си дори за твърдия електорат на ГЕРБ. С това затваряме тази тема. На дневен ред винаги е била другата. Цялостната политика на това управление.

Управлението на малодушните компромиси

Да, това управление ще бъде запомнено като управлението на малодушните компромиси. Да ги изброим без претенции за изчерпателност:

1. Създаването на тази коалиция.

Онзи момент, в който са се водели задкулисни преговори за бъдещото управление вдясно, докато лидерите в същото това дясно се кълняха, че подобна коалиция, оглавена от Борисов, е невъзможна. Ситуация, описана красноречиво в една дума в нощта след изборите от т.нар. Божо Трика като… “трик”.

Компромисът с т.нар. патрЕоти в рамките на тази коалиция, чиято цялостна програма противоречи на всички базисни и изконни ценности и на двете т.нар. десни формации в нея – и на ГЕРБ, и на РБ.

Компромисът с агент “Гоце” и АБВ в рамките на същата тази управляваща коалиция.

Твърде безпринципно поведение за пред онези хора, които бяха току-що излезли от 404 дни ежедневен протест за принципи и ценности.

      2. Реформите

Завинаги с това управление ще се свързва и онзи момент, в който съдебната реформа се сведе до един исторически компромис, докато премиерът риташе мач, водейки “Тигрите” срещу “Металург” – Перник, а министърът на “съдебната реформа” подаде оставка.

Гнилите ябълки разказват публично за болестните процеси и разпространителите на зарази, но няма разследване, а още по-малко отговорност.

Образователната реформа се спъна в патриотичния напън, робската психика и нейното адекватно отражение в съдържанието на учебниците и един безсмислен форум, който да бележи грандиозното й начало.

Здравната реформа уби Фонда за лечение на деца в чужбина. Старае се да събере и пръстовите отпечатъци на пенсионерите. Иначе протестите в Бърза помощ продължават да са през ден, а понятието “ваксина” някак естествено стана символ на корупция.

Финансовата реформа започна с преференции за бизнесите на КОЙ под всякаква форма и съвместна акция срещу контрабандата на цигари с „Булгартабак“ и отбеляза победоносен край с въвеждането на данък “уикенд”, който също така тържествено преди местните избори бе отменен, а после тихомълком въведен.

Изборната реформа завърши с нарушение на конституцията, при която задължените да гласуват българи в чужбина не успяха да упражнят своето основно гражданско право. Което рефлектира пряко върху резултата на първия тур. Друга част бе “на пожар” поправена в последния момент. За тези поправки тепърва България ще дължи обяснения на Венецианската комисия.   

      3. Моделът #КОЙ

Тържествува. Фирмите, близки до Пеевски, са спечелили само обществени поръчки за над милиард. Неговите хора владеят и удобно се наместват в целия сектор за сигурност в последните две години. Главният МУ прокурор е все така силен гарант за неговия просперитет и ненаказуемост. А черната кутия на българския преход – КТБ, бе погребана тихомълком. За да може малкото останало от банката да бъде усвоено.

Това е положението. Без маска и без грим. Ефекта го видяхме. За нас той не е изненадващ, а закономерен

Изненадани щяхме да бъдем, ако това управление беше намерило сили да се еманципира от зависимостите си, личните си амбиции, алчност и… каквото друго там им е важно. Това би означавало да имаме държавници, а не политически еднодневки. А ако имахме държавници, те щяха да направят точно обратното на изброеното по-горе. И щяха да отстъпят пред волята на хората за тези най-важни и по същество мажоритарни избори.

Това би означавало да подкрепят те предложен от инициативен комитет кандидат и по този начин да обединят разпокъсаното дясно.

Би означавало издигането на безспорна и силна кандидатура, каквато има. Но от нея традиционните политици (в т.ч. и тези от РБ без изключение) ужасно много се страхуват.

Вместо това имахме това, което имахме. Резултатите са такива, каквито са. Те затвърждават политическата апатия и крайно отвращение от всичко случващо се на територията. В тази ситуация БСП постъпиха мъдро, изумени от крайно тъпите политически решения на опонентите си. И направиха това, което десните не намериха сили да направят – отиграха хода с инициативния комитет и им се получи. Това е големият политически урок. Те като че ли са вдянали. И спечелиха. Толкова просто е. 

И накрая – вотът в неделя ще се реши или от “умните и красивите”, или от онези, които гласуваха за Орешарски. Много ще е трудно на Борисов да спечели първите, след като две години бе в мъртва хватка с вторите. Това е също нещо, за което ние отдавна предупреждавахме, правейки анализ на електоралните нагласи, обявени от водещите социолози.

Затова и лъжата на Борисов, че ГЕРБ, а не БСП са първа политическа сила на първия тур, не си заслужаваше – шансовете на Цачева да спечели на втори тур не са завидни. Отмятането от политическото обещание за оставка при неуспех на първия тур ще им струва по-скъпо и, напротив, ще активизира още повече протестния вот.

Накрая ще стане, както в народната приказка: “И солта олизал, и парите платил, и боя отнесъл…”