В ексклузивно интервю за Ziare.com първият главен прокурор на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши обяснява подробности за новата институция, която тя трябва да създаде от нулата.

Кога всъщност започвате дейността си на главен прокурор на Европа?

Надявам се – в началото на ноември (тази година, 2019). Към този момент процесът на назначаване е финализиран, решението трябва да бъде публикувано в Официалния вестник на ЕС. Изпълних административните етапи, направих необходимите медицински изследвания, подаване на документи, сега следва договорът да бъде подписан.

С каква продължителност ще бъде мандатът?

Седем години от публикуването му в Официалния вестник на ЕС.

В Румъния малко се знае за Европейската прокуратура (EPPO). Това няма ли да бъде един вид „европейска ДНК“ (ДНК / DNA е румънската национална дирекция за борба с корупцията)?

Не, не бих казала, защото организацията и компетенциите на двете институции се различават. Ролята на EPPO ще бъде да разследва измами с европейски фондове над 10 000 евро, финансови измами, особено измами с ДДС, но над стойност от 10 милиона евро. В EPPO няма да разследваме други случаи на корупция, освен ако те не са свързани с един от посочените по-горе факти. Като начин на организация, EPPO няма да има свой собствен полицейски отдел, какъвто има румънската ДНК. В прокуратурата ще участват прокурори от 22-те държави от ЕС, членуващи в EPPO.

Ще има ли прокурори на EPPO във всяка държава?

Да. В Люксембург ще има централна структура, която ще се състои от главния прокурор на Европа, двама заместник главни прокурори и останалите европейски прокурори. Всяка държава-член ще изпрати по един европейски прокурор. В Румъния също имаше процедура, бяха назначени трима кандидати, Техническата комисия избира един от тях или определя реда на кандидатите, след което Съветът назначава по един прокурор от всяка страна. Всички прокурори и главният европейски прокурор ще формират колегията на EPPO, която ще взема важни решения.

На териториално ниво, във всяка държава-член ще има делегирани европейски прокурори, които ще извършват разследванията в съответствие с националното законодателство и компетентността, възложена на EPPO.

Националните прокурори ще бъдат координирани от постоянни състави от трима европейски прокурори. Постоянната камара ще координира разследванията и ще може да дава указания на прокурорите: кога да започне разследване, кога да го приключи; те ще проверят определени документи по време на разследването и ще вземат решение дали да ги изпратят или не, на преследваните лица.

Тоест, постоянен състав, съставен от – да речем – румънски, френски и словенски прокурори, ще координира разследването на прокурора в – да речем – Германия?

Да. Случаите ще бъдат регистрирани в електронната система, те ще бъдат разпределени на случаен принцип на камарите. Трима прокурори от три различни страни ще контролират разследването в четвърта страна.

Казахте, че разследването се извършва според законодателството на всяка държава. Как прокурорите от постоянната камара ще познават законодателството на други държави?

Един от приоритетите ми като главен прокурор е, че когато всъщност започнем дейността, ние ще познаваме законодателството във всяка държава-член. Те трябва да са в съответствие с директивата за защита на финансовите интереси на ЕС, тогава трябва да знаем и процедурните правила във всяка държава-член.

Това ще бъде предизвикателство, защото ще има 22 прокурори от 22 различни страни, които имат различна организация на съдебната система, които имат различни процедури. Ще има разлика между начина, по който ще работят прокурорите. В някои страни, като Румъния, прокурорите действително провеждат разследването; има други страни, в които прокурорите контролират само полицейското разследване. В началото на дейността, всички прокурори ще трябва да познават законодателството на ВСЯКА държава.

Аз, като главен прокурор, ще бъда част от постоянния състав.

Колко прокурори ще работят в действителност във всяка държава?

Броят трябва да бъде определен от главния прокурор на ЕС, след предварителни консултации и подписване на споразумение с всяка държава-член. Ще бъде предизвикателство. Трябва да направим оценка на случаите, които ще имаме, както и броя на необходимите прокурори.

Има различия в организацията. Например – в Германия федералната държава вероятно ще има желание да има прокурор във всяка държава. Ще видим какво ще предложи всяка държава-член. Ще имам срещи във всяка държава с министъра.