Темата за заплатите е сред най-често обсъжданите в България. И няма как да е иначе, предвид ниските доходи и не особено високия стандарт на живот.

Наскоро една от най-големите хранителни вериги обяви брутна заплата от 1260 лв. за касиер-продавач, което очаквано разбуни духовете и накара мнозина да се запитат колко пари получават и колко заслужават.

Money.bg разговаря по темата с икономиста Лъчезар Богданов от Industry Watch, който следи отблизо трудовия пазар, чуждите инвестиции и източниците на растеж в българската икономика.

"Прогнозата за средна заплата от 1500 лв. и 1900 лв. в София през 2021 г. е реалистична. Макар да звучи леко шокиращо, това означава ръст на заплащането през тази и следващите години с около 8% годишно, което не е особено много. За последните 3 години имаме общо около 30% нарастване на възнагражденията средно за икономиката, а за последните 2 ръстът е над 10%. В периода на бърз икономически растеж между 2001 и 2008 г. имахме дори по-високи темпове на растеж на заплатите", обясни Богданов. 

"Повишаването на заплатите обаче е сериозно предизвикателство пред част от работодателите, които трябва да да повишат производителността или цените, на които продават продукцията си", отбеляза икономистът.

Експертът потвърди, че заплатите в България не растат с достатъчни темпове.

"Говорим за най-бедната страна в ЕС, чиято покупателна способност е под 50% от средното за ЕС. Можем да постигнем много повече, но трябва да се стремим към по-висок икономически растеж и оттам по-бързо нарастване на заплатите за по-дълъг период от време, не само за 4-5 години".

"България трябва да се доближи до средните нива на заплащане в ЕС или поне до тези в най-успешните страни в Източна Европа, които също тръгнаха от доста ниски стойности преди около 20 години", препоръча той.

Как икономиката на България да расте по-бързо

В България виждаме възстановяване на икономиката без инвестиции. През последните 3 години имаме добър икономически растеж, но няма осезаем ръст на инвестициите. Без значително повишаване на капитала в българската икономика, няма как да има и много по-висок икономически растеж, нито по-висока производителност на труда (която е следствие от иновациите и новия капитал).

"Привличането на чужди инвестиции трябва да е по-сериозен приоритет на управлението, което хаби политическа енергия с доста по-незначителни теми. Нужно е подобряване на бизнес средата и инициативи, които да направят България по-привлекателна за чуждите инвеститори", препоръча Богданов.

Нови умения, нужни на трудовия пазар

Ниските възнаграждения в България водят до миграция на работници към страни с по-високи заплати. Поради ускорената икономическа динамика у нас се наблюдава дисбаланс между уменията и подготовката на работната сила спрямо търсеното в дадения момент. Това далеч не е само български, а глобален феномен, присъщ на развития свят.

Разликата е, че в България се опитваме да го борим с инструментите на миналото. Променяме специалностите в университетите и професионалните гимназии с идеята, че знаем какви ще бъдат нуждите на икономиката след 10-15 години. Това не е реалистично.

По-мъдро би било да насърчаваме основните знания и умения, които са устойчиви и осигуряват адаптация и гъвкавост при всякакви промени. Базовата грамотност на българските ученици трябва да се подобри, тъй като е значително по-слаба от тази на връстниците им в други държави. Има голям брой неграмотни деца, на които им липсват достатъчни езикови и математически познания. Тези младежи и бъдещи работници са много трудни за квалификация и обучение в бъдеще.

В публичния сектор има голям брой хора, които могат да бъдат много по-продуктивни, ако си намерят работа в частния сектор. Политиците трябва да проявят нужната воля за реформи и съкращаване на част от персонала, което да не е механично, а в резултат на промяна в начина на работа. Например чрез въвеждането на електронни услуги, които да премахнат опашките и гишетата, а тези хора да се насочат към частния сектор.

Търсят се: ИТ специалисти, но и шофьори

Гладът за кадри е най-осезаем в ИТ сектора, аутсорсинга на бизнес процеси, но и при шофьорите, чиито умения са търсени на много пазари. "Докато в България няма подходящи условия и качествени работни места за хора с определени професионални умения, няма как да спрем стремежа им да работят извън страната", заяви експертът.

Има бързи решения - да бъдат извадени на пазара на труда лица, които са блокирани в публичния сектор, или си стоят вкъщи, или не работят по някакви други причини, като безработните младежи. За целта са нужни промени в законодателството и в начина на функциониране на институциите.

Връщане на българите от чужбина?

Според Богданов българите, работещи в чужбина, биха се върнали у нас, ако им бъдат осигурени по-високи заплати и устойчива перспектива, че ще има цялостно подобряване на условията за живот. "Това е перспективата, в която се очаква малко повече българи да се връщат или поне да не заминават нови. Важно е дали завършващите младежи ще изберат да заминат, или да останат", посочи той.

Икономистът смята, че подобряването на производителността на труда е ключов фактор за успешното развитие на българската икономика. "Вместо да привличаме евтини и нископроизводителни работници от други държави, по-скоро трябва да търсим начин да създаваме повече продукт с малкото хора, с които разполагаме", посъветва той.

Богданов даде за пример шивашката индустрия, където заетостта е намаляла почти двойно за последните 15 години, а производството и износът са нараснали. Заплатите в бранша в момента са 6 пъти по-високи. "Индустрията се преструктурира, започна да прави други продукти с други технологии и друг тип работници, които да произвеждат повече стойност и да получават повече, но работейки по различен начин", каза експертът.

Подобна тенденция се наблюдава и в циментовата индустрия, където се произвежда много повече с много по-малко хора.

Подобряване на живота в регионите

За да има повишаване на заплатите на регионално ниво, трябва да има повишено търсене на труд от бизнеси, които могат да си позволят да плащат по-високи заплати. Местни или чужди предприемачи, разполагащи с нужните идеи, знания и капитал, чрез които да наемат тези хора да създават повече продукт, повече стойност и да могат да си позволят да плащат по-високи заплати.

Според Богданов, за да се подобрят заплатите, е нужно да се произвеждат продукти с по-висока добавена стойност. "Трябва се промени това, което се произвежда, да се използват нови машини и технологии, с чиято помощ хората да създават повече стойност и да получават по-големи възнаграждения", препоръча той.