Културното наследство в Русе има голям потенциал за развитие
- Редактор: Иван Матев
- Коментари: 0
"Културното наследство и архитектурата имат голям потенциал за развитие. Основният проблем всъщност е, че сградите, които са културни паметници са частна собственост. Всъщност нямаме, според мен, механизмите, с които да изкушим частниците да поддържат своите сгради - паметници на културата." Това сподели пред медиите днес директорът на Регионалния исторически музей доц. д-р Николай Ненов.
Той се включи в тематичния форум „Култура, имоти и туризъм - предизвикателства и възможности”, по време на който бяха дискутирани възможностите за инвестиции в сферата на недвижимите културни ценности и перспективите за развитие на културния туризъм.
"Русе има своя неповторим шанс да има сгради- културна ценност, които са в ансамбъл, но голяма част от тях след 18 ч. са "мъртви". "Александровска" е пищна, прекрасна улица, изключително изненадваща мнозина и у нас, и в чужбина. Голяма част от нея обаче след 18 ч. в действителност затваря, защото затварят магазините, банките и т.н.", коментира доц. д-р Ненов.
Той добави, че фестивалите са един от начините за съживяване на архитектурата и културното наследство в Русе.
Друг начин е да се разпознае местният начин на живот като ценност.
"Спомнете си всички онези южни части на Европа - от Португалия и Испания, през Италия и Гърция, където в малките градчета има хора, за които е удоволствие да седят на шарената сянка и да пият нещо и да си мечатаем да сме на тяхно място. Или във Венеция когато отиде човек и снима не само културните паметници, но и онези детайли, където виждаме простир с гащи и чорапи и ги снимаме, защото осъзнаваме, че там всъщност живее някакъв обикновен човек и за нас това е изкушение. Т.е. ако ние намираме обикновения ни ежедневен начин на живот за ценност и го представим на другите като ценност и наследство, тогава ще можем да оживим градовете и културните си паметници", сподели още директорът на Регионалния исторически музей в Русе.
Той добави, че подобни места има и в някои квартали.
"Въпрос на избор е - искаме ли да виждаме нашия град такъв, какъвто го е виждал Канети през детските си очи или пък искаме да виждаме развитие с блокове и ако щете небостъргачи. Не е късно, защото има още много каквото да се запази. Не са чак толкова много градове, които могат да се похвалят с такъв тип запазена архитектура, която показва и как ние сме част от Европа", коментира доц. д-р Ненов.
Сред лекторите на форума бяха още Страхил Карапчански, заместник-кмет по европейско развитие, архитект Калоян Тончев, експерти от Министерство на туризма, Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие и благоустройство.
Разгледани бяха успешни модели за устойчив културен туризъм и привличането на инвестиции в недвижими имоти чрез неговото ефективно развитие. Основен въпрос, който бе дискутиран бе добавената стойност, генерирана от културното наследство на регионално ниво.
Ключова тема в дискусионния панел на форума бяха сделките с имоти-паметници на културата. Експерти запознаха участниците с правния статус на паметниците и териториално-устройствената защита на недвижимото културно наследство. Те разгледаха основните правни проблеми при управлението на културното наследство и споделиха добри практики от Европа за успешно решаване на казуси в тази сфера.
Кирил Петков: Довиждане, г-н Пеевски!
Криско: Дани избра нашето семейство - видял е, че ще го...
Революционна промяна: Здравната каса поема биомаркерите за...
Путин заплаши Украйна с масирани удари след атаката с дрон в...
Путин заплаши Украйна с масирани удари след атаката с дрон в...