Културните дейци искат достойно заплащане

В първия ден на ноември, Денят на народните будители, културни институти в цялата страна отново ще затворят символично вратите си, в знак на протест. Ефективните протестни действия се организират от Национална федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ заради унизително ниското заплащане на труда, за сметка на увеличаващите се задължения. Близо десетилетие хората на изкуството, археолозите, работещите в музеи, библиотеки и държавния архив получават едни от най-ниските възнаграждения, граничещи с минималната работна заплата. От 2015 г. насам, когато беше последното значително увеличение в тази сфера, бюджетът за издръжка на културните институции се свива, за сметка на разходите за поддържане на сградите, информира БНР.

"През всичките години сме настоявали за едно по-достойно възнаграждение на работниците и служителите в библиотеките, музеите, галериите, в Българското национално радио, в държавния архив, музикално-сценичните изкуства – отбелязва в интервю за Радио България Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“. – За съжаление винаги оставаме нечути от управляващи, което е крайно обидно и неуважително. Де факто растящата минимална работна заплата започва отново да достига възнагражденията на хората в бранша. Това са експерти, които в продължение на 20 -30 години са отдали всички сили, за да защитят своя труд.“

Освен нарастващата инфлацията, задълженията на работещите в културната сфера непрекъснато се увеличават, за сметка на хората, които се пенсионират или напускат. А минималните увеличения с по 5 -10 % не могат да компенсират допълнителния труд:

"Това е един много голям проблем – посочва Кирил Бинев. – Именно ниските заплати водят до много голямо текучество. Една част от хората преминават в сферата на образованието, затова нашето основно искане е изравняване на възнагражденията между култура и образование, защото смятаме, че хората заети в културата изпълняват не по-малко достоен и отговорен към обществото труд. Има и друго – криворазбраната реформа, която предполага само намаляване на бройките, същият обем работа, дори и повече, се изпълнява от много по-малко хора. Това означава по-голямо натоварване за тях, а всъщност заплатите нямат такъв растеж спрямо положения труд. Затова им остава една голяма обида, огорчение и усещане за неразбиране, а обясненията, които им дават са толкова нелепи.“

Редовните оправдания с бюджетния дефицит и липсата на достатъчно приходи в държавната хазна трудно могат да бъдат приети за аргументи, когато заплатите на народните избраници и хора на високи позиции не спират да растат. И вместо да отдадат дължимото за труда на научните работници и служителите в културните институции, финансови министри си позволяват да използват по техен адрес пренебрежителни определения като „синодални старци“ и „хора бършещи прах“:

"Крайно обидно е когато започват „ научно“ да ни обясняват с харвардски учебници как не могат да отпуснат едни 9 милиона лева за Радиото или само още 10 милиона лева за държавния архив или 11 млн. за библиотеките – подчертава Кирил Бинев. – В същото време, след един протест на земеделските производители, не казвам, че не е бил справедлив, изведнъж отнякъде се намират едни 63 млн. лв. още на другия ден.

Да не забравяме и как един министър-председател ходеше с джипката и раздаваше милиони. Ние може да нямаме багери и трактори, но ще затворим културните институции с книги. Нека някой да посмее да стъпи на книгата и да влезе вътре.“

"Това е само прелюдия. Следват и много по-сериозни протести“ – категорични са работещи в културните среди, които са готови да предприемат и стачни действия, с надеждата да получат подкрепата и на обществото. Затова са избрали именно този ден – на народните будители, за да напомнят, че това не е само една дата, когато държавните мъже ще отидат да се отчетат с цветя пред паметника на Кирил и Методий.

"Нека отдадем почитта си към будителите от миналото, но и да мислим за живите в настоящето. Ние ще се борим за това“, отбелязва в заключение Кирил Бинев.