Машинно и хартиено гласуване едновременно е най-лошото възможно, заяви правосъдният министър

„Връщането на хартиената бюлетина ще е голяма грешка. Базата на парламентаризма е доверието в изборния процес. Мотивите на избирателя да гласува не са дали гласува с бобче, на машина или хартия. Истинските мотиви да гласува е, че нещо ще се случва по-добре. Той има отношение да вярва, че когато иде да гласува, гласът ще бъде правилно отчетен, няма да вижда задраскани протоколи и оспорени изборни резултати“.

Това заяви министърът на правосъдието Крум Зарков по БНТ.

Като член на БСП той припомни, че социалистите са настоявали в 44-ото Народно събрание за въвеждането на пълното машинно гласуване и не разбира защо БСП отстъпва от тази позиция.

Реформата в съдебната система

„Всяко предложение минава през обсъждания, в които участват и магистрати. В 44-ото Народно събрание прокурорите много активно участваха в законодателния процес. Да, трябва да се чуват аргументите по същество. В същото време трябва да ясно, че държавата е тръгнала в посока, при която се поставят ясни рамки на ролята и ефективността на прокуратурата“.

„В предложението е съдия от Върховния касационния съд да разследва главния прокурор. Залагаме обжалване на актовете на прокуратурата, с които тя отказва образуването на производство“, допълни Зарков.

Този въпрос е 2009 година и стои като диагноза за правосъдието, подчерта той.

„Иван Гешев трябва да бъде заменен. Ние сме се чували няколко пъти с него по време на този мандат. Нямам критика към оперативни неща. По отношение на създаването на условия за европрокуратурата срещнах подкрепа. Аз не харесвам Иван Гешев, той не харесва мен“, посочи Зарков.

Антикорупционната комисия

„Новата Антикорупционна комисия няма да бъде бухалка. Този орган ще бъде насочен там, където боли – корупцията по висшите етажи. Няма да има спор кой ще е председател, а петте човека ще са на ротационен принцип. Този орган няма да се избира от парламента, тъй като това означава от определено мнозинство. Ще се избира от парламент, президент и върховни съдии“.

Законите по Плана за възстановяването

27 са законите, които трябва да бъдат прието до края на 2022 година. 10 от тях пише Министерството на правосъдието.

„Те ще бъдат внесени веднага, когато са готови. Те не са нещо, което правим за Европа, а съдържат неща, с които трябва да се подобри живота на българите“, уточни Зарков.

„Един от най-важните закони е този за личния фалит. Той трябва да даде втори шанс и глътка въздух за хора, които заслужават. Човекът се казва Стоян, като него има хиляди. На 30 години се връща в България за операция. Влюбва се тук. Тръгва животът му, но нещата не се получават, както иска. За да запълва месеците взима по 300 лева. На 36 години връзката му се разпада, а им 40 хиляди лева кредити. Той не се отказва, започва да работи. От тогава са минали 10 години. Взимат му всичко, което е над минималната заплата. В момента 40-хилядният му кредит вече е 120-хиляден. С този закон ще направим така Стоян и кредиторите му да се видят, да се разберат и да продължи живота си“.

„Ако не бъдат приети законите, България няма да получи втория транш плащания по Плана за възстановяване", обясни министърът.

Специална агенция да разследва високите етажи на властта

Министерски съвет ще разгледа днес предложението на правосъдното министерство за промени в антикорупционното законодателство. Те предвиждат създаването на специална агенция, която да разследва високите етажи на властта, допълни министърът на правосъдието Крум Зарков.

Идеята е агенцията да поеме част от работата на КПКОНПИ, а самата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество да остане като орган, но е по-малко функции.

Предложението предвижда ръководството на новата агенция да е с мандат от 5 години и да се състои от петима души, които да я председателстват на ротационен принцип за по една година.

"Идеята е, че ако вие сте председател и си затворите очите по някои преписки, ще знаете, че следващата година ще дойде друг и ще ги погледне", каза Зарков.

Двама от членовете на ръководството ще се излъчват от Народното събрание, един от президента и по един от ВКС и ВАС. Решенията ще се взимат с обикновено, а не с пълно мнозинство, за да не може член от ръководството да блокира разследвания, допълни Зарков.

Агенцията, която ще проверява най-висшестоящите фигури у нас, ще предава резултатите от разследванията си на прокуратурата. Ако прокуратурата откаже да образува производство, агенцията ще има право да обжалва пред съда.

Законовите промени, внесени от предишния правосъден министър Надежда Иванова, касаещи възможността за разследване на главния прокурор, вече са получили становище от Венецианската комисия.

"Идеята е посрещната по-скоро добре, но Венецианската комисия казва, че предложеното не е достатъчно, тъй като проблемът със статута и измеренията на главния прокурор у нас не касае само възможността за наказателни преследвания", допълни Зарков.