Преди време в ефира на money.bg посочих, че коронавирусът и мерките срещу него създадоха уникална възможност за България. Само че докато обикновено под "възможности" говорим за привличане на чуждестранни инвестции, в случая визирах привличането на хора. Няколко месеца по-късно, изглежда, че моята оценка се оказва правилна, съдейки по данните на ново изследване.

То е проведено от Фондация "Конрад Аденауер" и European Council on Foreign Relations, а според данните само в периода между март и май в България са се върнали над 550 хил. души, без да се броят тези, преминали през границата с Гърция.

"След това изследвахме уникалната база данни от над 70 хил. души карантинирани по общини, която позволява проследяването на поне част от влезлите до крайната им дестинация. Установихме, че навсякъде карантинираните са повече през май, отколкото през април, като разликите на места са толкова големи, че не могат да бъдат обяснени с епидемиологични причини, а просто с увеличаване на притока на хора", посочва авторът на документа Огнян Георгиев.

Резултатите показват също, че в някои градове делът на завърналите се е доста висок. Лидер е Сандански с 8%, следван от Видин с 4,5% и Монтана, Русе и Благоевград с 4% от населението в трудоспособна възраст, пише money.bg

Анкета, проведена сред завърналите се в България, показва, че между общо 130 души най-големият дял се пада на Великобритания (36), следвана от Германия (20) и Испания (13). Малко над половината от тези хора в момента не работят.

Все пак към месец ноември броят на върналите се у нас, които са категорични, че няма да поемат отново извън страната, е относително нисък - 10% от анкетираните от организациите. Други 25% все още не са решили. "Ако се изолира групата, която е прекарала навън над 1 г., тези проценти съответно стават 19% и 47%." Дали ще останат и след кризата, зависи от намирането на работа, продължителността на самата криза, корупцията в България, социалната и градската среда.

Водещата причина за прибирането в България не е загубата на работа, която е повлияла върху решението на 32% от интервюираните, а желанието да са с близките си (46%).

Докато подобни миграционни тенденции се наблюдават в много региони по света, за Източна Европа и България в частност се очаква, че завръщането на немалка част от бившите емигранти няма да е просто временен феномен. Изследователите дават няколко причини за това:

"От 1990 г. насам България е загубила 1.3 млн. души — около една пета от населението си. Литва загуби една четвърт, Румъния загуби близо 18%, а Унгария — 7%. Тази тенденция няма изгледи да се промени — според оценките за населението на ООН6 за 2100 г. от топ 20-те държави в упадък само 4 не са от региона", се посочва в доклада. "Връщане на значителни като размер групи хора в икономики, които толкова отдавна губят население, ще бъде много видимо и различно преживяване."

От друга страна, у нас от години се наблюдава дефицит на служители. Всъщност за някои анализатори именно пазарът на труда е водещият фактор, оформящ предела на възможностите за растеж на страната. Казано иначе, когато възстановяването започне, новодошлите едва ли ще останат безработни - нещо, което едва ли ще се наблюдава в много части на Азия например.

На трето място е фактът, че те се връщат в държава членка на Европейския съюз. Така в България те могат да се възползват напълно от политическата интеграция и свободното придвижване в рамките на континента. Това също е фактор, който не се наблюдава например в Азия или Латинска Америка.