Сега еврото се използва от 340 милиона души в 19 нации

Днес еврото отбеляза 20 години, откакто хората започнаха да използват единната европейска валута, преодолявайки първоначалните съмнения, опасенията за цените и дълговата криза.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече еврото „истински символ за силата на Европа“, а председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард го описа като „гарант за стабилност и устойчивост по целия свят“.

На 1 януари 2022 г. евробанкнотите и монетите влязоха в обращение в 12 държави. Това беше посрещнато със смесица от ентусиазъм и скептицизъм от страна на гражданите, които трябваше да търгуват със своите германски марки, френски франкове, песети и лири, пишат АФП и БГНЕС.

Сега еврото се използва от 340 милиона души в 19 нации, от Ирландия до Германия и Словакия.

България, Хърватия и Румъния са следващите на опашката за присъединяване към еврозоната, въпреки че гражданите са разделени относно ползите от изоставянето на националните им валути.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че е необходимо да се използва еврото, за да се подкрепят целите на ЕС за борба с изменението на климата и водещата роля в областта на цифровите иновации. Той допълни, че е "жизненоважно" да бъде завършена работата по банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

Идеята за създаване на еврото се появява за първи път през 70-те години на миналия век като начин да се задълбочи европейската интеграция, да се опрости търговията между държавите членки и да се даде на континента валута, която да се конкурира с могъщия американски долар.

Официалните лица са на мнение, че еврото е помогнало на Европа да избегне икономическа катастрофа по време на пандемията от коронавирус.

"Ясно е, че Европа и еврото станаха неразделни", пише Лагард в публикация в блога си. "За младите европейци... вероятно е почти невъзможно да си представят Европа без него."

В първите дни от въвеждането на еврото потребителите се опасяваха, че то ще доведе до повишаване на цените, тъй като държавите преминават към новата валута.

Въпреки че някои продукти като кафето в кафенетата леко поскъпнаха, тъй като предприятията закръглиха конвертирането им, официалната статистика показа, че еврото е довело до по-стабилна инфлация.

По-скъпите стоки не са поскъпнали, а в някои случаи дори са поевтинели. Въпреки това се запазва убеждението, че еврото е довело до увеличаване на цените на всички стоки.

Червените, сините и оранжевите банкноти са проектирани така, че да изглеждат еднакво навсякъде, с илюстрации на обща готическа, романска и ренесансова архитектура, за да се гарантира, че никоя държава не е представена по-добре от останалите.

През декември ЕЦБ заяви, че банкнотите са готови за промяна, като обяви процес на проектиране и консултации с помощта на широката общественост. Очаква се решението да бъде взето през 2024 г.

"След 20 години е време да преразгледаме външния вид на нашите банкноти, за да ги направим по-приемливи за европейците от всички възрасти и среди", заяви Лагард.

Тя допълни, че евробанкнотите "ще останат", въпреки че ЕЦБ обмисля и създаването на цифрово евро в унисон с други централни банки по света.

Макар че доларът все още господства в света, еврото вече е втората най-използвана валута, като на него се падат 20% от световните валутни резерви в сравнение с 60% за зелените банкноти на САЩ.

Във видеообръщението си Фон дер Лайен заяви: "Ние сме най-големият играч в световната търговия и почти половината от тази търговия се осъществява в евро."

Преди десет години еврозоната беше изправена пред екзистенциална заплаха, когато я разтърси дълговата криза, започнала в Гърция и обхванала и други страни.

Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър бяха спасени чрез спасителни заеми в замяна на мерки за строги икономии и еврото се отдръпна от ръба на пропастта.

Членовете на Еврогрупата на министрите на финансите заявиха в съвместна статия, че са извлекли "ценни поуки" от този опит, които са позволили на техните държави, използващи еврото, да реагират бързо на последиците от пандемията от коронавирус.

Докато ковид кризата опустошаваше икономиките, страните от ЕС разгърнаха огромни програми за стимулиране, а ЕЦБ приложи мащабна схема за изкупуване на облигации, за да поддържа ниски разходите по заемите.

Янис Варуфакис, понастоящем лидер на партията MeRA 25, който подаде оставка като министър на финансите на Гърция по време на дълговата криза, остава остър критик на еврото. Варуфакис заяви, че еврото може да изглежда смислено в спокойни периоди, тъй като разходите по заемите са по-ниски и няма обменни курсове. Но запазването на националната валута е като "автомобилна застраховка", тъй като хората не знаят стойността ѝ, докато не настъпи пътнотранспортно произшествие.

Всъщност, според него, еврото увеличава риска от злополука.