"Налице е конфронтация между съдебната власт и управляващата Социалдемократическа партия - СДП. Другата партия в управляващата коалиция - либерал-демократическата, също воюва с магистратите заради антикорупционната кампания. На този етап партиите имат надмощие. Затова президентът Йоханис свика този референдум, за да ограничи възможността на правителството да променя съдебната система“, каза пред БНР Кристиан Първолеску - политолог от букурещкия Национален университет за политически науки и публична администрация.

Той коментира в интервю за предаването “Събота 150“ новината от Румъния за започналото разследване срещу функционер на управляващата партия по подозрения, че е закупил къща с държавни средства.

"Става дума за тактическо решение предвид възможността да проведем референдум в един и същи ден с изборите за Европейски парламент на 26 май. Това е много добра възможност за президента, защото в Румъния имаме проблем с участието на избирателите в допитванията. През октомври миналата година бе организиран референдум за промяна на конституционната формулировка за семейството. Тогава 30-те процента избирателна активност, необходими за валидиране на вота, не бяха достигнати. Ако следващият референдум съвпадне с европейските избори, 30-те процента ще бъдат достижими“, коментира още той в интервю за предаването “Събота 150“.

Според него само част от румънците ги е грижа за корупцията и независимостта на магистратите:

"Зависи за коя част от обществото става дума. Предложението за референдум се отнася всъщност не към всички румънци, а към тези, които протестираха на площад "Виктория" през февруари 2017-а, когато социалдемократите се опитаха да декриминализират рушветчийството. Става дума за хората от Букурещ и другите по-големи градове, които не се интересуват от избори, а от социалните и политическите проблеми. Референдум за съдебната власт може да мобилизира тази част от обществото, но не цялото общество. Защото в Румъния, както може би и в България, има голяма разлика между градовете и малките общини. А Социалдемократическата партия доминира в малките общини“.

Дали може чрез референдума президентът да спре политическата намеса в съдебната власт:

"Не и чрез референдум. Този референдум може да постави правителството под натиск, но е само консултативен. Ако резултатите се окажат валидни, те могат да влязат в политическия дебат и да доведат до конституционни промени след президентските избори в края на тази или след парламентарните избори през 2020 година. На този етап обаче референдумът е морален и политически, а не правен инструмент“.