Римската крепост Тримамиум в Русенско пази 20-вековни тайни.

Проучили сме само малка част от нея - около една двайсета, казва в интервю за БТА археологът от Русенския исторически музей Върбин Върбанов. По думите му за в бъдеще крепостта, която не е засегната от съвременно строителство, трябва да се превърне в туристически обект, за да може да се стопанисва и социализира. 

Крепостта Тримамиум се намира на хълм на брега на река Дунав в местността Стълпище, близо до русенското село Мечка и на двайсетина километра от Русе. Крепостта е построена в края на 1 век и е изоставена в началото на 7 век. 

Археолозите са разкрили седем култови ями от 3 век. В една от тях е намерена и бронзова статуетка на Венера. Разкрита е голяма административна сграда от 4 век и части от няколко по-ранни сгради. Има крепостни стени от римския и ранновизантийския период. В най-високата част е открита и средновековна църква. Животът на крепостта продължава както през Първото, така и през Второто български царства. "Последните следи са от липованците, които са били в предния век", казва Върбанов и допълва, че на крепостта има много какво да се научи.

През 2006-2009 г., предвид активизиралата се през последните десетилетия иманярска дейност, Русенският исторически музей предприема спасителни археологически разкопки на крепостта. Изследвани са около 270 кв. метра в южната част на крепостта Тримамиум. При разкопките са открити общо около 500 монети от 2 век до 13 век и изделия от желязо и бронз, стъкло, камък и глина.

Изцяло запазена бронзова статуетка на Венера - с височина 15 см, е открита в яма номер 4 през лятото на 2008 г., наред с 39 монети - т. нар. антониниана. Последната по хронология монета е на император Диоклециан, сечена в Рим през 285-286 година. На крепостта са открити и повече от 350 железни върхове на стрели от 2 век, от които 283 са запазени цели. 

"Досега подобна находка няма аналог в България. Единични бройки на върхове на стрели са намирани и на други места, но не и толкова много накуп", обясни Върбанов. По думите му това показва, че в сградата, в която са открити, е имало или оръжеен склад, или жилище на военен - засега не е ясно, тъй като не е проучена изцяло. Върбанов казва, че повечето находки са от Късната античност - от 4-5 и 6 век, има и от Средновековието. Сред тях има костни гребени и керамични лампи, коланни апликации, както и средновековна пещ.

Със собствено финансиране на музея през 2017 г. археолозите са организирали нови разкопки, които са продължили около две седмици.

"За краткото време успяхме да постигнем добри резултати", обясни Върбанов. Проучена е площ от 50 кв. метра. Разкрити са три стени - от римско време, от 6 век и от 10-11 век. Намерени са и различни находки - фибули, монети, предмети от бита от желязо и бронз, както и фрагментирана керамика от 4-6 век. Предстои те да бъдат консервирани. 

"Най-интересното откритие бе част от амфора и то заради изцяло запазения на нея шестредов надпис", обяснява Върбанов. Амфората е от 6 век и е била използвана за транспорт на зехтин, предназначен за извършване на ритуали от местната християнска църква. Предполага се, че античният съд е изработен в някоя от източните римски провинции. 

Надписът на откритата горна част от амфората е разчетен от специалиста по антична епиграфика от Софийския университет Николай Шаранков. На изделието е изписано - "Мария ражда Христос. Божията милост е печалба. На света Мария. На Бога Спасител. Амфора със сладък зехтин."

 Според експерта на мястото, където целостта на античния съд е разрушена, вероятно е имало и означение за количеството, както при други амфори, открити в Истрия, Нове и Сукидава. От другата страна са изписани букви "E+Y", което може да е съкращение от лично име или от зехтин, както и "TPI", което вероятно е съкращение от името на Тримамиум - за да се знае коя е крайната дестинация. 

"Крепостта крие много тайни - не само за нас, но и за идните поколения", коментира археологът Върбин Върбанов.