Рисково е състоянието на крепостта "Баба Вида", пише в протокол на Междуведомствената комисия, създадена със заповед на кмета на Община Видин Огнян Ценков.

Комисията е създадена, за да установи състоянието на обекта и необходимите укрепителни, реставрационно-консервационни и ремонтни работи. Експертите от Инспектората за опазване на културното наследство при Министерството на културата,Националния институт за недвижимо културно наследство, съобщи bulnews.bg.

Регионалния исторически музей и Община Видин са установили проблеми, свързани с отводняването на откритите тераси на крепостта и вътрешната входна кула, чийто покрив липсва.

С нарушена цялост са голяма част от металните елементи на откритата сцена, пишат експертите. Достъпът до нея е ограничен със сигнални ленти и предупредителни надписи за предотвратяване на инциденти.

Комисията препоръчва под купола на вътрешната кула спешно да се изгради предпазна сглобяема конструкция и да се обезопаси от север и юг секторът на сцената, за да се предотврати достъпът на посетители.

Експертите са установили също, че временното покритие на археологическите разкопки, извършени в началото на 80-те години на 20 век, не е предотвратило проникването на води. Отправена е препоръка то да бъде ремонтирано.

С оглед рисковото състояние на крепостта "Баба Вида", да се изготви проект за консервация, реставрация и адаптация, препоръчва още Междуведомствената комисия. Средновековната крепост е публична държавна собственост и право да я управлява има Министерството на културата. Практиката показва, че тя е стопанисвана от видинския музей.

След ремонт по една от оперативните програми покривът на музея тече при всеки дъжд.

Местни хора се шегуват, че ако и инвестиционните проекти за крепостта са подобни, по-добре да оставят архитектурно-историческия паметник така.

Община Видин има инвестиционни намерения, но за да предприеме цялостни мерки за поддържане и опазване на обекта, е необходимо да получи право да го управлява. А за да се случи това, общинският съвет трябва да реши във вторник дали да подкрепи започването на съответната процедура.

Крепостта „Бабини Видини Кули” или още наричана „Баба Вида” е на площ от 9,5 дка на брега на река Дунав, в северната част на Видин.

Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония.

Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто Българско царство (края на ХІІ - ХІV век) става и най-същественият градеж. Последният български цар преди падането на България под турско робство Иван Срацимир (1324 г. – 1397 г.) е живял в крепостта.

Съществува легенда, според която Вида е била най-голямата дъщеря на заможен български болярин. Заради неуспешните бракове на сестрите си Кула и Гъмза, Вида отхвърляла всички предложения за женитба, изградила замъка и останала в него през целия си живот.

По време на турското робство в крепостта са обособени складови помещения за храна и боеприпаси и караулни помещения. А след Освобождението от турско робство (1878 г.) достъпът до нея е бил забранен, защото обектът се използвал от военните.

Първите разкопки в крепостта от 1956 до 1962 г. разкриват останки от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха.

„Баба Вида” отваря врати за посещения през 1958 г., като в крепостта е подреден и музей.

През 1964 г. средновековният замък е обявен за паметник на културата с национално значение.

Крепостта е заобиколена от ров, който някога се е пълнел с вода от река Дунав, а мостът е бил подвижен. „Баба Вида” имала девет ъглови и междинни кули, а стените и кулите завършвали с бойници.

При разкопки в крепостта са открити основи на параклис от ХІІІ - ХІV век.