Свободата свършва, не когато се появят палачите на свободното говорене, а когато превием гръб и приклекнем пред чудовището на Автоцензурата.

Както стана с предаването „Събота вечер с Дони“ по БНТ 1, пише Ева Истаткова в Lentata.

Вицовете и шегите трябва да са похвални?! Шоуто на Дони може да е най-тъпото във вселената. Хуморът може да е плосък, бездарен, безвкусен, абе ако ще – пълна простотия да е. Но не може да бъде забраняван. Не може да бъде премахван и гонен, като вещица в Средновековието. Ограничим ли възможността да говориш, каквото си искаш, губим всяка свобода. Няма оправдание и няма аргумент, който да позволява някой да каже - тия смешки са обидни, свалете предаването.

Видях реакциите на неолибералите и НПО-лобитата. Те откровено по фашистки се намесиха с искане за сваляне на предаването от екран. Обвиниха Дони в хомофобия. Обидни били шегите по адрес на ЛГБТИ общността.

Потрес първи.

О май год! Не празнувахме ли скоро някаква годишнина от края на тоталитарния режим?! Как така за няколко години време неусетно вместо Комитет по....нещо-си-дето-е-създадено-да-те-следи се появиха „обществени организации“, които директно забраняват шегите. И определят кой какво може да говори по телевизията. Изтръпване. Едни хора, организирани в НПО, размахват пръст на Дони и БНТ „да си преосмислят ценностите или предаването да бъде свалено от екран“. Това е точно, както е било преди, но сега е по-лицемерно, под флага на „човешките права“ и политкроектността. А зад този флаг се носи воня на грантове и перфидна подлост, която иска да забрани всяка идея и дума, за която не са получили кинти.

Потрес втори.

Вицовете и шегите трябва да са похвални?! Шоуто на Дони може да е най-тъпото във вселената. Хуморът може да е плосък, бездарен, безвкусен, абе ако ще – пълна простотия да е. Но не може да бъде забраняван. Не може да бъде премахван и гонен, като вещица в Средновековието. Ограничим ли възможността да  говориш, каквото си искаш, губим всяка свобода. Няма оправдание и няма аргумент, който да позволява някой да каже -  тия смешки са обидни, свалете предаването. Ако смешките са лоши, зрителите ще го разберат, няма да  го гледат и по капиталистически, предаването ще падне, заради негледаемост. Но да забраняват вицове, аз знам от историята, е характерно за едни други времена и системи. Потреперваш. Ами, ако всички блондинки се обидят от вицовете за блондинки и се жалват в Съда по правата на човека за обида по дискриминационен признак? Не мога да повярвам, че стигнахме дотук – да си обясняваме какво означава да говориш смешки.

Пичове, хуморът се основава на противоречия и хиперболи. Хуморът не е химически анализ или математическо изчисление. И да, в хумора може да има обида. Защото обидата е субективно понятие и преживяване. И защото, пак ще цитирам Салман Рушди – „Какво е свободата на словото? Без правото да обидиш, тя спира да съществува.“

Потрес трети.

ОК, претенциите на неолибералните палачи са отрова за всяка свобода. Но няма по-тъжна и страшна гледка от приклякането пред техния замах. Да правиш предаване в  национален ефир, да имаш концепция, да си решил да създадеш нещо с името си и лицето си и да не проявиш капка характер да го защитиш пред другите, това вече е капитулация. Дони се извини на гей лобито. Извини се по няколко пъти в едно изречение. И на всичкото отгоре САМ каза, че сваля предаването си от ефир, щял да го прави само музикално...

Ето поради тази липса на воля и характер, победата сега е за платените лобита. Да, те ще тържетсвуват, защото тяхната цензура е  успяла – облечена в политкоректните псевдоценности на един само внушаван, но несъществуващ хуманизъм.

И на нас трябва да ни се плаче от случилото се.

Защото нали знаете онея думи на Нимьолер – „Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.“*.

*** 

*Нимьолер многократно обвинява в престъпления нацистите и дълбоко се разкайва за първоначалните си убеждения. Световноизвестно става стихотворението му „Когато те дойдоха…“, преведено на десетки езици[1]:

Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.

Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.