Най-видните негови представители бяха ген. Любен Гоцев и Виктор Вълков

Със смъртта на Виктор Вълков приключва и една прелюбопитна сюжетна линия от прехода - за думите и делата на хората от т. нар. кръг “Монтерей”, пише 24 ЧАСА

Монтерей е град в Калифорния, САЩ. Намира се на около 2 часа път южно от Сан Франциско. Известен е с най-голямата езикова школа, която кове кадри за щатската дипломация.

“Монтерей” се казваше и столичен ресторант на ул. “Фредерик Жолио-Кюри” №18 в кв. “Изток”. Той придобива славата на център, в която група мъже с различни профили - о.з. генерали, дипломати, депутати, бизнесмени, политици и държавници - правят конспиративни срещи и тайно дърпат конците на управлението в държавата.

Най-видните хора в този кръг са ген. Любен Гоцев и Виктор Вълков. До 1989 г. първият е офицер от външното разузнаване и дългогодишен зам.-министър на МВнР, след това е външен министър във втория кабинет “Луканов”.

Вторият е служител в системата на външната търговия и завеждащ отдела за международни връзки на БЗНС, сътрудник на ДС. След това е лидер на БЗНС, вицепремиер и шеф на МВнР в правителството на Димитър Попов и посланик в Турция и Хърватия.

И двамата твърдят, че в “Монтерей” не е имало никаква конспиративна дейност. Просто приятели и познати се събирали всеки вторник на обяд в ресторанта и си говорели за нещата от живота. Броят на присъстващите бил различен - 5, 10, 15...

И всеки сам си плащал сметката.

Виктор Вълков казваше, че те са само приятелско-пенсионерска компания. Групата била в непостоянен състав и на прословутите вторнишки обеди идвали различни хора.

Денят вторник бил избран, понеже не всички били пенсионери, а за работещите понеделникът обикновено е изпълнен с оперативки, планьорки и важни делови срещи.

Приживе Любен Гоцев ми разказа как се е родила идеята за обедите. След като се прибира като посланик от Загреб, Виктор Вълков му предлага да обядват заедно всеки вторник.

Първоначално се събират в ресторант на ул. “Оборище”, близо до БОДК. Вълков е като истински дипломат - поддържа връзка и с леви, и с десни, иска “някак си да бъде в средата” по думите на Гоцев.

Там наистина се събират хора от всякакъв политически цвят. Например юристът Георги Марков идва по линия на “Левски” - и двамата с Вълков са запалени левскари. Чести гости са бившите вътрешни министри Виктор Михайлов и Богомил Бонев със съпругата си Нона Йотова, ген. Иван Драшков и др.

Във времето следва кръгът “Банкя”. Виктор Вълков разказваше, че ходел там, за да се среща с другари и колеги, защото от двете страни на ресторанта “Бялата къща” живеели най-добрите му приятели.

На дългите обеди в “Бялата къща” се събирали главно бивши играчи от голямата политика и все още действащи бизнесмени с определен интерес към търговията със специална продукция и охранителната дейност.

Тогава Бойко Борисов сочи именно този кръг като инициатор на компроматите срещу него, включително и на скандала “Буда”.

Един по-внимателен прочит открива общия знаменател - почти всички в кръга “Банкя” са бивши полицаи или хора от службите отпреди 1989 г. и първите години на демокрацията.

Имената им не са толкова известни и няма да говорят нищо на обикновените читатели: Ангел Стойчев, Евстати Гюров, Димитър Събев, Димо Кръстинов, Максим Димов, Иван Саздов... Във висшите кръгове на бизнеса и политиката обаче те са си много известни.

После на Виктор Вълков му писва да пътува по 40 минути до родното място на Бойко Борисов и избира ресторант “Монтерей”, на ул. “Фредерик Жолио-Кюри”. И на Вълков, и на ген. Гоцев е необходимо само да пресекат улицата - и двамата живеят в дипломатически блокове в кв. “Изток”.

Така се създават кръгът “Монтерей” и ореолът му, че едва ли не командва задкулисно България. Лидерът безспорно е ген. Гоцев, а тамадата и душата на компанията - Виктор Вълков.

Ген. Гоцев твърдеше, че първият, приписал тайната митична сила на кръга “Монтерей”, бил Красимир Райдовски, офицер от ДС и пресаташе на кабинета “Виденов”.

“После тоя приписва още малко, оня приписва още малко. И хората си викат: “Баах мама му, гледай ти каква била работата...”, казваше ген. Гоцев. И се аргументираше така:

“Ако бях конспиратор, нямаше да седна в “Монтерей” да ме гледат сто души. Ще отида в някоя вила, в къща, някъде в Балкана, на тайно място...”.

После към конспиративните теории се присъединила и Татяна Дончева. Тя била голяма противничка на ген. Гоцев още от “генералското движение” в БСП, оттам прехвърля ударите си по “Монтерей”.

Ето част от редовни и инцидентни клиенти на ресторанта и членове на кръга “Монтерей”.

Ген. Георги Ламбов - милиционер и полицай от кариерата. Между 28 октомври 1994 и 19 февруари 1997 г. е главен секретар на МВР.

Полк. Любен Левичаров - бивш антимафиот 1. Кадрови офицер от ДС в софийското градско ръководство на МВР.

Един от основателите и директор на ЦСБОП - Централна служба за борба с организираната престъпност. Сред създателите е и на Федерацията по карате в България, има четвърти дан.

Полк. Чавдар Чернев - потомствен полицай. Оглавява софийската полиция през смутните 1990-1991 г. - времето, в което се раждат първите борчески групировки. След като напуска МВР, Чернев създава десетки фирми - почти всичките в съдружие със сътрапезници от “Бялата къща”. Един от учредителите на движение ГОРД с лидер Слави Бинев.

Ген. Иван Драшков - разузнавач във Второ главно управление на ДС. След промените е директор на Националната служба за сигурност и зам.-директор на ДАНС. Заради тези обеди обаче Драшков имал проблеми със своя шеф ген. Атанас Атанасов, който му забранявал да ги посещава.

Ген. Иван Чобанов - разузнавач втора степен в ДС. Съветник по проблемите на сигурността на президента д-р Желю Желев. Бил е директор на Националната служба “Сигурност” и главен секретар на МВР.

Виктор Михайлов - бивш вътрешен мистър в правителството на проф. Любен Беров (1992-1994). След това ръководи службата за трудносъбираеми вземания на БЗК, от 1996 г. е адвокат

Димитър Иванов - бивш офицер от ДС, последният шеф на 6-и отдел. От 1991 до 1996 г. е вицепрезидент на “Мултигруп”. Предприемач, журналист, историк, професор в УниБИТ и общественик.

Ивайло Трифонов - политик и учен. От 1990 до 1994 е началник на канцеларията на президента д-р Жельо Желев. През 1994-1995 г. е вицепремиер в кабинета “Инджова”. Между 1997 и 2001 г. е посланик в Югославия.

Нестор Несторов - бивш градски прокурор на София. Свален от поста и пратен като редови обвинител в районна прокуратура за 3 г. заради забавяне на делото “Папазки” и неизпълнение на задължителните указания на по-висши прокурори.

Иван Петров - бивш апелативен прокурор. Уволнен от ВСС за контакти с плевенския бизнесмен Красимир Георгиев - Красьо Черния.

Румен Петков - политик. Министър на вътрешните работи в кабинета “Станишев”. Принуден е да подаде оставка. Сега е лидер на партията АБВ.

“Той е идвал в “Монтерей”, но привечер, а не на тези знаменити вторнишки обеди, които не знам защо наричат тайни и секретни”, казваше Виктор Вълков.

Максим Димов - депутат от ДПС в 37-ото НС. Бизнесмен, известен като ковчежник на НДСВ.

Иван Стаменов - бивш зам.-министър на електрониката.

Иван Миронов - банкер. Бивш шеф на Балканбанк.

Христо Христов - министър на външната търговия и на външноикономическите връзки до 1989 г.

Георги Нанев Вутов - зам.-министър на външната търговия от Живково време. Полковник от ДС по линия на външното разузнаване. Съден за корупция през 1982 г. по процеса срещу Живко Попов и фонд “13 века България”. През 90-те години е реабилитиран от Върховния съд.

Младен Мутафчийски - бизнесмен, дългогодишен шеф на “Кинтекс”. Собственик на луксозния хотелски комплекс “Хелена ризортс” в Слънчев бряг, класиран 8 години в топ 100 на хотелите в света. Почетен консул на Република Сан Марино в България.

Георги Танев - зоотехник и политик. Министър на земеделието в правителството на проф. Любен Беров.

Димо Кръстинов - търговец. Син на проф. Генчо Кръстинов, основоположник на сърдечната хирургия в България.

Веселин Балевски - футболист от “Левски”. През 1985 г. отборът е девоенизиран и той слага край на кариерата си, макар да е само на 26 години. Започва работа в отдел “Задгранични паспорти” в МВР. Член на ИК на БФС. Съветник на Иван Костов по въпросите на младежта и спорта.

Михаил Касабов - футболен функционер. Бил е служител на ФК “Левски” и началник на международния отдел в БФС. Сега е първи вицепремиер на футболния съюз.

Димитър Пенев - Стратега от Мировяне. Футболист на ЦСКА и треньор, извел отбора до 4-ото място ва световното първенство в САЩ през 1994 г.

Светослав Мичев - депутат от БСП. Съден и оправдан за безстопанственост като директор на Държавната агенция за бежанците. Ген. Гоцев казваше за него, че е “позитановец и станишевист 150 процента”.

Маргарита Михнева - журналист. Поканена лично от Вълков, за когото казва, че се познават отпреди 1989 г. Обстановката ѝ харесва и тя става редовен член на сбирките.

Според нея към основното ядро на “Монтерей” често присядал по някой досадник - да завърже някаква връзка, да помоли за услуга или работа, или просто да чуе някаква клюка.

За разлика от ген. Гоцев Виктор Вълков обичал да флиртува с журналистите и понякога ги кани на обедите.

И точно те взривяват бомбата на 29 януари 2014 г.

На първата си страница вестниците излизат със заглавия, че Младен Михалев - Маджо, един от основателите на групировката СИК, обядвал в ресторант “Монтерей”, а ген. Гоцев ще спасява банката му

В интервю за “24 часа” генералът тогава обясни, че закъснял за обяда с около час. Когато влиза в ресторанта, вижда как Маджо седи до Виктор Вълков. А до тях - красива мадама. Самият той сяда в другия край на масата и не разменя и дума с гостенина.

“Виктор не беше предупредил никого за Маджо. Нито мене, нито някой друг от компанията - каза още Гоцев. - Но е нормално да го покани, защото е член на борда на банката му Интернешънъл Асет Банк. Получава по пет бона на месец. А може и повече да са, разполага и с кола с шофьор. Но Виктор не го криеше това, то не беше тайна.”

Любен Гоцев почина на 7 октомври 2020 г. Виктор Вълков ни напусна наскоро - на 6 юли 2022 г.

И двамата бяха умни и подготвени в специалностите си хора. И двамата са отлични дипломати и може би щяха да постигнат още по-големи успехи и признания, ако живееха в друго време и при други обществени отношения.

Може би и двамата са отнесли важни тайни със себе си. Като възпитаници от старата школа са послушали думите на онзи филмов герой, който казваше, че истинските шпиони никога не пишат мемоари.

Но това правило отдавна е нарушено...