Не плащайте никакви сметки - все пак краят на света винаги може да дойде преди края на пандемията, ако имате Гошо - по най-бързия начин го превърнете в русенско варено

След рязкото забогатяване на семейството, логично - животът става по-сладък, особено след придобиването от наша страна на един голям, лъскав, черен БОЖЕСТВЕН Range Rover. Него обаче го държим в гаража на баджанака (далеч от завистливите погледи на съседите и най-вече на съседа Теодор) и продължаваме да си караме голфа.

Та - както отбелязах, животът ставаше все по-сладък и сладък, а с това растеше и страхът, че някакъв коварен вирус може да го прекрати без време.

И точно по това време избухна епидемията в Ухан, болните ставаха все повече, смъртните случаи - също, а заразата бавно, заплашително, настойчиво и сигурно настъпваше към нашата родина. От всички медии ни заливаха от страшни по-страшни новини, болниците преливаха, хора с бели защитни костюми и противогази охраняваха заразените, които от своя страна мряха като мухи.

Незабавно свиках семейния съвет по национална сигурност, дневният ред на заседанието имаше само една точка - спасяването на семейството от заразата.

След няколко процедурни недоразумения, а именно - жената се опита да се обади без разрешение, но устата ѝ беше незабавно затворена с един точен бекхенд шамар (познат също така под наименованието “цигански”), взехме следните важни решения, които по-долу предаваме накратко.

1. ПРОДОВОЛСТВИЯ

Беше решено да се отдели бюджет (който вече не беше толкова оскъден) за следните припаси:

- равногорски картофи от Цалапица - 150 кг.;
- смилянски боб от Полша (защото китайският вече не е толкова безопасен) - 100 кг;
- брашно тип 500 (от добруджанска пшеница) - 100 кг.;
- русенско варено от Плевен (консерви от 500 г.) - 50 бр.;
- скумрия в собствен сос (жената се обиди, защото си помисли, че става дума за сестра ѝ) - 50 бр.;
- пастет “Апетит” - 50 бр.;
- китайски ориз от Пазарджик - 100 кг.;
- компот от дюли с индрише - 50 бр. по 500 мл. всеки - това го предложи жената, тъй като беше чела пророчествата на Нострадамус, - където не само беше предвидено избухването на Коронавируса, но и че индришето ще ни избави от този бич БОЖИИ;
- чушки - печени на троен чушкопек (оня от промоцията), затворени в трилитрови буркани с аспирин, което безпроблемно осигурява - срок на годност най-малко 100 години - 36 бурканя;
- тоалетна хартия - до колкото можете да се докопате (ако свърши вж. 3.1 по-долу, част “книги” и най-вече произведенията на Сиромахов);

2. Лекарства от първа необходимост

- аналгин - поне 30 опаковки;
- аспирин - квото остана от чушките по предходната точка;
- вазелин - 10 опаковки (не затова, за което си мислите, а защото на жената много ѝ се напукват устните от хиалурона);
- нефидипин (много опаковки) - за моментите, когато жената ви вдига кръвното;
- лопедиум - за да не прекарате цялата пандемия в тоалетната;
- мента, глог, валериан - ако нефидипинът е безсилен;

....

И най-важното - 200 литра ракия от съседа Теодор (както знаете, защото сме сигурни, че нашите читатели редовно гледат CNN - Bulgarian rakia kills coronavirus). Разбира се ракията е тотално незаконна - сварена от крадени сливи на селския казан (Теодор акциз не плаща). Да обобшим - сливите - крадени, казанът - използван през нощта (пак не е плащал), ракията - недекларирана, т.е. 100 % печалба (разбира се ако бяхме му платили).

3. Убежище

Всичко гореописано нямаше да ни спаси, както казва националният координатор по инфекциозни болести - карантина му е майката.
И тъй като знаем. че българският народ е много недисциплиниран и не обича да спазва правила, решиме, че е най-добре да си наложим обратна карантина, което ще рече - да се скрием от този грешен свят - и да се изолираме от света за колкото време е нужно.
За целта (благодарение на сериозните позиции на жената в общинския съвет) се сдобихме с изоставено бомбоубежище в отдалечено село (незнайно защо изградено, тъй като във въпросното село никога не е имало повече от 12 жители и то в най-добрите му години), което ни води до следващата точка в настоящия наръчник, а именно ...

3.1. Обзавеждане на убежището

походни легла (тип “военни”, т..е. тъмно зелени) - поне 5 бр., тъй като не винаги успяват да издържат тежестта на жената;
родопски одеяла (от баба от Родопите) - с колкото можете да се сдобиете - никога не са излишни;
радио приемник - за да хващаме Свободна Европа, които ще ни съобщят края на пандемията или края на света;
разнообразни настолни игри - например табла, домино, три тестета карти (щях да кажа шах, ама после се сетих, че сме само двамата с жената), не се сърди човече, монополи и т.н.;
нафта (поне 5 тона) - с които се сдобихме почти безплатно, тъй като жената има топли (даже прекалено, но нали е за оцеляването и си затварям очите) връзки с ръководството на агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Нафтата се използва за захранване на руския агрегат, който въпреки че не беше включван 45 години, замърка като сибирска мечка от първия път.
книги - руските класици, т.е. Достоевски, Гогол и т.н. френска класика - Юго, Бодлер и т.н., събрани съчинения на Иво Сиромахов (ако откаже генераторът и се нуждаем от подпалки) и разбира се - пълната библиография на Карл Май, начело с трилогията за Винету. тренировъчни уреди (не е задължително - винаги можете да използвате жената за боксова круша) - много е важно да се поддържате във форма;

3.2. Подготовка за влизане в убежището

Сбогувайте се с близките си (но не им казвате къде отивате, тъй като ще искат и те, излъжете ги, че сте се присъединим лекари без граници и заминавате за Ухан);
Не плащайте никакви сметки - все пак краят на света винаги може да дойде преди края на пандемията;
Ако имате Гошо (като нас) - по най-бързия начин го превърнете в русенско варено (вж. част 1 по-горе);
Най-важното - откачете акумулатора на голфа и го скрийте добре (все пак съседът Теодор дебне).
Затворете херметическата врата.

***
3 март 2035

Една година след като последното предаване на радио Свободна Европа заглъхна ... и изядохме последния буркан чушки (русенското варено свърши още пред 2030).
Врата се отвори с люто скърцане, един слънчев лъч проникна в убежището и освети дългата ми брада (вземете си самобръсначка), Тук няма да коментирам брадата на жената. Тревата беше висока колкото мен, наоколо не се чуваше човешки глас, само птичките пееха, но някак си тревожно (явно знаеха, че Теодор вече има разрешително за носене на оръжие).
Вятърът довя страница от печатното издание на Трафик Нюз, датата беше 25.02.2029 - на Земята бяха останали 50 човека ... всичките в България, но по всичко личеше, че не се оцелели.
Натъжих се, но в същия момент през сълзи видях да се червенее нещо пред мен, погледът ми се изсясни и видях Голфа, почти незасегнат от ръжда. Закачих акумулатора .... запали от първия път и се отправих към парада по случай 3 март.

Епилог

Семейството с Голфа честити националния празник на всички българи и изрично отбелязва, че всичко написано по-горе не следва да се взема на сериозно.

*Имената, героите, фирмите, местата и събитията са или продукти на въображението на авторите, или се използват по измислен начин. Всяка прилика с действителните хора и животни, живи или мъртви или действителни събития е съвсем случайна.

Очаквайте новите приключения на семейството с Голфа, ако даде БОГ. Рубриката се води от двама известни пловдивчани, пожелали да останат в историята с псевдонима SS.