73-годишен мъж, болен от краста и параноидна шизофрения, спокойно се разхожда в центъра на София без надзор и напада жени, сигнализираха читатели на “24 часа”.

Петър Радулов живее на таван в кооперация зад “Пирогов”, а от помещението се носи смрад и се чува постоянно блъскане, видя на място наш екип.

Шизофреникът няколко пъти е нападал случайни минувачи по ул. “Лайош Кошут”, заплашвал е с убийство работници, които ремонтират входа, и е забивал ножове във вратата на апартамента на сестра си, разказаха потресени съседи на лудия.

“24 часа” се опита да говори с Петър Радулов, но той се заключва в апартамента си, когато някой го търси.

Свикнал е да си играе на котка и мишка с полицейските инспектори, които са го търсили няколко пъти. Обитателите на входа са молили за съдействие МВР, прокуратурата, регионалната здравна инспекция и дори омбудсмана на България.

Радулов е с диагноза параноидна шизофрения от 1962 г., когато е бил на 20 г.

Бил е женен през 60-те, но съпругата му се развела с него, след като открили диагнозата му, докато бил войник. От 1969 г. е пенсионер по болест. Няма деца. Няколко пъти е лежал в психиатрии, когато състоянието му се влоши, но винаги го пускат след месец-два.

Напоследък мъжът станал все по-неадекватен и явно не пиел лекарствата си. Регистриран е в Център за психиатрично здраве “Никола Шипковенски” в София, където трябва да следят за състоянието му.

“Съгласно изискванията на Закона за защита на личните данни нямате право на достъп до медицинската информация за лицето без неговото изрично съгласие”, казва д-р Гълъбина Тарашоева, управител на здравното заведение, което се намира на ул. “Екзарх Йосиф” в София.

Освен че напоследък поведението на Петър Радулов стряска обитателите на входа и минувачите около дома му, той се разболял и от краста. Мъжът живее като клошар, а в свърталището му никой не смеел да припари.

Съседите му, които знаят, че е болен от краста, ходят с дезинфектанти и кърпи, избягват да докосват парапети и брави, които може да е пипал.

На първия етаж в кооперацията има и два лекарски кабинета. Пациентите едва ли подозират за опасността, която ги грози, отваряйки вратата на входа.

Петър обитава таванско помещение в кооперацията, което не е пригодено за живеене. Сестрата на болния - Мария, има апартамент във входа. Имотът е наследствен - неин и на брат ѝ. Заради собствената си сигурност обаче тя изпратила

брат си под керемидите.

Това се случило след поредния безсмислен скандал от негова страна. Една сутрин жената открила няколко забити ножа във вратата на стаята си. Отказва да му стане попечител и избягва разговори за него.

Така Петър заживял без контрол и правно основание на тавана. Там има и тоалетна, която често се запушвала.

В една от жалбите си до институциите съседите на Петър Радулов описват как фекалиите от тоалетната на тавана се стичат по стените на спалнята в апартаментите под него.

Мръсната тръба често се пукала и се налагали ремонти.

Когато изпадне в криза, Петър Радулов редовно режел кабелите във входа. Така на семействата се налагало често да викат техници заради липса на връзка с интернет. Не работят и звънците, защото връзката им с домофонната уредба е прекъсната.

Наскоро от домсъвета заделили пари за ремонт на покрива. Дошли работници и се заели със задачата.

“Тези ще ги заколя с ножа”, казал Петър на един от съседите, явно недоволен, че застрашават територията му на тавана.

През деня възрастният болен мъж обикновено стои заключен на тавана си. Често сяда на стълбите между етажите и побягва към бърлогата си, когато чуе стъпки.

Отваряйки вратата, из входа плъзва смрад на фекалии и вехтории. Вечер от тавана на Петър се чувало блъскане, което продължавало с часове. Понякога хрисим и кротък, друг път неадекватен и агресивен, Петър продължавал да живее като скот.

След поредния сигнал до прокуратурата Софийският районен съд образувал дело за принудителното настаняване на Радулов в психиатрия. Униформени полицаи заловили шизофреника, за да го откарат пред Темида, където присъствието му е задължително.

Напоследък не са ми намирали психично заболяване. Преди години съм лежал в Курило.

Изкараха ме, че съм спал по градинки, нещо такова беше. В ЦПЗ “Никола Шипковенски” ме лекуват. Бях там преди месец и половина. Изписаха ми лекарства, едни червенички, но не мога да им кажа името. Пия редовно хапчетата. С моите съседи нямам никакви проблеми, освен че бяха извикали някаква бригада, биеха по тавана, но нямаше нужда от това”, казва Петър Радулов пред съда.

Делото е прекратено след становище на вещо лице, което казва, че към момента няма активна психоза.

Нямало данни за враждебност към околните.

Според експерта към съда Петър Радулов няма нужда от лечение в психиатрично заведение, а освен това било невъзможно. Причината - има данни, че е болен от скабиес (краста), трябва да бъде прегледан в инфекциозно отделение и ще бъде опасен за другите болни в психиатрията.

Така съдът прекратява делото и лудият остава на свобода.

Според съседите на Радулов обаче той не е ходил за преглед повече от 2 години.

Болният мъж е настаняван принудително в болница чрез съда два пъти, показа проверка на “24 часа”.

През 2010 г. е настанен за принудително лечение в психиатрията в Нови Искър, защото състоянието му се влошило.

2 месеца по-късно Радулов се върнал да живее на тавана в кооперацията в центъра на София.

Бил по-добре и околните нямали проблеми с него. През 2014 г. отново започнал да проявява агресия и да живее като клошар.

Радулов излизал рядко от тясното свърталище. Разхождал се по улиците около дома си, седял по градинките и обикалял капанчетата в района.

Повечето от жителите на квартала го съжаляват. Някои твърдят, че е добряк и не е агресивен, други не предполагаха, че е болен от краста.