Здраве желаем, уважаеми радиослушатели, да сме живи и здрави на днешната паметна дата, която едни наричат Ден на победата, а други - Ден на Европа.

Това каза г-н Балев в предаването „Новини с добавена стойност“ по БНР.

И долу-горе едно и също имат предвид, само че едните искат да подчертаят, че са победители, а другите повече наблягат на мирното съвместно съществуване на тоя изстрадал възрастен континент.

Ние сега го възприемаме като нещо естествено мирът, понеже вече няколко поколения война не сме виждали.

Предимството на мира, драги слушатели, е в това, че можеш да седнеш до басейна да си говориш глупости с някоя манекенка или да поплачеш за изгубеното време като някакъв ощипан Марсел Пруст.

То пак си е шикозно - капят в басейна сълзите ни, а ние се съкрушаваме сърдечно, че не сме си запълнили времето с нещо по-полезно за обществото или за личностното ни развитие.

И в случая не говоря някакви абстракции, но пак изповядвам светата истина за моето текущо съществуване.

Ето как се стигна до сълзите ми в басейна.

Тая сутрин пак водих разговор с една позната манекенка, която написала поема и ме покани на премиера край басейна, където се оказа, че други поканени няма.

Манекенката ми прочете поемата си, озаглавена - “Край басейна седнах и заплаках”.

Тя е много дълга поема, аз ще цитирам само няколко стиха:

Празнувам аз година юбилейна,

тъгата ми обаче е широка:

сълзите ми се стичат във басейна,

когато видя сметката за тока.

Похвалих манекенката за широчината на лирическата ѝ тъга, но май пропуснах да ви кажа, че тя всъщност е в пенсионна възраст, затова така се впечатлява от сметките за тока. Жената е извънредно притеснена, че цената на електроенергията ще се преизчислява, а пенсиите няма да се преизчисляват - чула и видяла по новините някакво такова текущо обобщение.

Обаче пък чак да се плаче за цената на тока край басейна, това ни се вижда някак бездуховно.

Викам, госпожице манекенка, знаете ли вие кой седи да плаче край водоемите, наясно ли сте откъде идва тоя мотив - край реката седнах и заплаках?

Манекенката ми призна:

Ами че той Паулу Коелю има такава една книга, аз от него видях. “Край река Пиедра седнах и заплаках”. Това ми е, така да се каже, изворът, от който почерпих тази малка творческа заемка.

Ох, Божейййй, рекох си аз, та реших да ѝ обясня, щом не го е научила това нещо чак до пенсионна възраст.

Този мотив за сълзите край реката е от времето на Вавилонския плен - това са сума ти векове преди Новата ера, когато цветът на еврейската нация бил заробен и отведен във Вавилонското царство. И горките изгнаници седели до реката по цял ден и плачели за родината, и не искали да пеят по заповед на господарите си.

Вавилонците казвали на евреите - изпейте ни някоя хубава песничка от вашия край. Но пленниците отговаряли - хич даже не ни се пее, окачаме си арфите на плачещите върби.

Не искали хората да са птици в клетка, тъгували за свободата и за родината си и вопиели като Петко Славейков - не пей ми се, не смей ми се.

Тая тъжна работа е описана в Псалм 136 или Псалм 137, според различните традиции на библейския прочит.

А манекенката ми каза - ами който си има псалми на фасадата на блока, той ги знае тия работи, аз откъде да ги знам? Ох, вика, що не съм по-млада, щях да си изкарам 5000 лв за нула време и нямаше да ме интересува колко скача токът!

Абе, госпожице манекенка, какви ги приказвате! - рекох. Каква младост, каква дружба по сметка, какви 5000 лв. Това са, да ме прощавате, недостойни внушения!

Тука със сълзите край реката става въпрос за съвсем друго нещо. Това е една гигантска народна мъка за последиците от всяка една война. Войните са най-опустошителното явление в нашата човешка история, ние трябва всячески да ги избягваме. Тука със сълзите край реката става въпрос за неща като - прекършени съдби, унищожени животи, прокудени души, далеч от родния край в някакъв си омразен Вавилон.

По мотиви от тоя псалм и лорд Байрон е писал разни стихчета, и певци песни по него пеят в световната поп-култура, като например Boney M - by the rivers of Babylon. Край реките на Вавилон било вселенски печално положението, а не че някой се озорил със сметката за тока.

Затова на днешната дата 9 май едни празнуват Победа, други празнуват Мир след Голямата война.

Абе не е баш така, вика манекенката - то не е страшно да си баба в Babylon, страшно е да нямаш 5000 лв.

Е тука вече се ококорих:

Вие, казвам, говорите с езика на грубия материализъм - пари, схеми, морална и телесна корупция, пиленца при Батко и тем подобни работи, възмутително е това! И между другото, точно корупцията и моралното разложение вдигат цените, карат пенсиите да изостават и водят до всякакви други отрицателни явления в нашия живот.

Това ли било, рече тя? Корупцията и лекото поведение ли са причина за високите сметки?

Лицето на манекенката се измени, тя се затича и извика:

Гледай, гледай как се врязвам във водата! - и се гмурна в басейна, както младите момичета се гмуркат в лекомисления живот.

Ех, рекох си, дано се намери кой да ѝ плати тока на тази, иначе приятна вятърничава жена. Аз само малко ще си поплача край тоя изкуствен водоем и ще си ходя.

А тока ѝ няма да платя, защото не съм нито бюджетар, нито корупционист, нито поет с леко поведение.

Аз съм Г-н Балев от в-к СЕГА, медията на свободните хора.

О, край басейна седнах и заплаках -

какъв е този материализъм!

Огромна е моралната заплаха

в един корупционен организъм.